Читать «Жътваря» онлайн - страница 13

Стигнах до писмото от приятелката на Джон, молбата на Дженифър и обещанието ми да помогна.

— Винаги си бил мекушав, Хънтър. Не можеш да отказваш на дама в беда.

— Тя ми е и снаха — напомних му аз.

— Никаква не ти е. Дори да я виждаше за пръв път, пак щеше да дойдеш тук.

— Говориш като Даян.

— Госпожата ти беше права за много неща.

— Този път дори Даян би ме разбрала. Става дума за брат ми.

— Няма да споря, Хънтър.

Макар че не копнеех за конфликти и сблъсъци, за да живея, не можех да обърна гръб на брат си. Освен това последния път, когато разговаряхме, заплаших, че ще го фрасна в лицето.

— Липсва ти, а?

— Като дупка в главата.

Моментът беше подходящ да разведря разговора.

— Е, как е в слънчевия щат?

— Това твърдение е противоречиво. В момента вали проливен дъжд. Трети пореден ден. Не го показват в телевизионните реклами „Елате в слънчева Флорида“, нали?

— Времето не ми пречи, Ринк. Но ще ми уредиш ли необходимите неща?

Споменаването на ключова дума, като например пистолет, по телефона не е добра идея, особено след единайсети септември 2001 година. Ако сложим настрана теориите на конспирациите, всевъзможни загадъчни правителствени агенции, известни само с инициалите си, подслушват телефоните точно за такива думи. Знам го, защото и аз съм го правил. Нямах желание да кацна във Флорида и да ми връчат еднопосочен билет за Гуантанамо Бей.

— Остави това на мен — каза Ринк. — Искаш ли да ти взема двудневен пропуск за „Юнивърсъл Студиос“?

— Да. За съжаление няма да имам много време за разглеждане на забележителности и не ми се реди на опашки. — „Юнивърсъл“ също беше кодова дума и означаваше целия пакет — паспорт, номер на социална осигуровка, шофьорска книжка, кредитни карти и служебни документи.

— Може и да се позабавляваме, Хънтър.

— Бедна ти е фантазията.

6

Тувал-Каин беше в стихията си. Караше лъскава кола и мечтаеше за още кръвопролития.

Шосе № 10 беше едно от любимите му места в САЩ, защото се простираше от Санта Моника на запад чак до Джаксънвил на изток. Междущатска пътна артерия, на която се намираха три от най-големите градове в Съединените щати. Хюстън, Финикс и Лос Анджелис бяха териториите, където той търсеше жертви. Но повече от големите градове като ловно поле го привличаше магистралата — популярен път за стопаджии. По цялата й дължина нямаше големи промени в нивелацията и дори през зимата беше, общо взето, топло. Освен това предлагаше целогодишен запас от бродещи насам-натам агънца, всичките лесна плячка за хищник, който знае как и кога да нанесе удара.

Джордж и Мейбъл — или каквито и да бяха истинските им имена — бяха добър пример какво може да постигне предприемчив човек като Тувал-Каин. Е, да, придоби само два палеца за колекцията си, но утехата беше опожарената каравана, която остави.

Той прекара известно време в големите туристически центрове по пътя и вкуси атмосферата във всеки един, а сетне продължи по-нататък. Наслади се изцяло на бликащия от жизненост Ню Орлиънс, европейското великолепие на Лафайет, историята на Сан Антонио, където уби турист пред стените на Аламо, като използва ловджийската кама в чест на полковник Джеймс Бауи, който също бе срещнал смъртта си там. Каин опита културата, музиката и югозападната атмосфера на Тюсон, докато преследваше група студенти на територията на местния университет. Движейки се на запад към Санта Моника, той лесно взе трофеи от тълпите, които се блъскаха за място на световноизвестния пристан.