Читать «Жътваря» онлайн - страница 14

Настоящата му цел беше Лос Анджелис. Градът подхождаше най-добре на начина му на живот. Там можеше да практикува занаята си, без да се опасява от последици. При многобройните гангстерски престрелки и престъпления предишните му две жертви в Лос Анджелис предизвикаха само леко недоумение.

Крайно време беше да се завърне. Възнамеряваше да извърши поредица жестокости, които щяха да принудят дори предубедените очи на полицията в Лос Анджелис да му обърнат внимание. Постигнеше ли го, щеше да циментира основите на славата си.

Това обаче не означаваше, че не може да си позволи малко развлечения по пътя.

Пристигането му в Лос Анджелис няколко часа по-късно от планираното нямаше да бъде посветено на дреболии. Не и за човек, чието име бе предопределено да пребъде във вечността.

Каин включи мигача и учтиво демонстрира намерението си да спре на широката отбивка, въпреки че зад него нямаше коли. Учтивостта беше добродетел, която той вярваше, че притежава. Човекът, махащ за помощ край пътя, никога не би предположил, че такъв любезен шофьор може да бъде толкова опасен.

— Днес е щастливият ти ден — рече Каин, докато гледаше в страничното огледало как мъжът тича към джипа му. Бързоходецът разпръскваше облачета прахоляк, докато търчеше към капана на Уили Койота.

Тувал забеляза вероятността от неприятности. Макар измъчен и уморен от опитите да запали угасналия двигател, човекът беше сравнително млад и в добра физическа форма. Можеше да окаже съпротива, ако не го подхванеше внимателно. Каин реши, че е най-добре да не издава каква е играта, и бързо скри ножовете под предната седалка. Слезе от колата и долови мириса на силиций на пустинята.

Младият мъж сигурно съзнаваше, че малцина биха спрели да помогнат или да качат стопаджии, и се стараеше да покаже, че е безобиден. Походката му беше момчешка и дружелюбна. Престорена като усмивката на Тувал-Каин.

— Закъсахте ли? — попита Каин.

— Да. Проклетата кола се повреди и не иска да потегли. — Човекът избърса изцапаната си с моторно масло длан в панталоните си и това му придаде вид на непохватен човек, но за Тувал жестът беше преднамерен. Протегнатата му ръка не беше по-правдоподобна. Ами акцентът?

— Хей, англичанин ли сте? — попита Каин. — На почивка ли сте?

Закъсалият шофьор поклати глава.

— Не е почивка, повярвайте. — Потрепването на устните му го издаде. Неволна пауза, преди да разкаже историята си. — Нещата не вървят така, както ги бях предвидил.

Тувал се втренчи в очите му. Зад привидната невинност проблясваше измамност. Непознатият криеше нещо, но нямаше проблем. Всеки криеше нещо.