Читать «Жътваря» онлайн - страница 129

— Той направи уговорката, че ще ни позволи да убием Жътваря, но да не споменаваме пред никого името му. Каква е вероятността моето име да попадне в новините, ако негодникът успее да ме очисти?

— Предполагам, неголяма. Ами близките ти в Англия? Не мислиш ли, че ще искат отговори и няма да вдигнат олелия, ако с теб се случи нещо?

— Даян знае с какво е свързана професията ми. Ще й се обадят от кабинета на Уолтър и ще й кажат да си държи устата затворена. Тя иска спокоен живот и ще се съгласи.

Ринк изсумтя.

— А аз мислех, че разбираш бившата си съпруга.

Присвих очи и се втренчих в него, а той ме погледна така, сякаш бях пълен идиот.

— Вече не си в играта, Хънтър. Колко пъти трябва да ти го напомням? Имаш майка и баща. И Дженифър. Не ти ли е минавало през ума, че Даян ще вдигне врява до Бога, ако с теб се случи нещо? Смяташ ли, че ще й пука за обясненията на Уолтър какво неудобство е била самоличността на Жътваря за американското правителство?

Въздъхнах. Той отново беше прав. Естествено, че Даян щеше да настоява за отговори. Нямаше да бъда справедлив към нея, ако предположех друго. Кимнах в знак на съгласие.

— И не само това — продължи Ринк. — Аз също ще повдигна въпроса. Не дължа абсолютно нищо на Уолтър. Не съм обещавал да крия самоличността на черната му овца.

— Ти не си, но аз обещах от името на двама ни. Участието ти в това пътуване означава, че си съгласен със споразумението. Не трябва да изменяш на думата ми.

Той изкриви лице в недоволна гримаса, но отстъпи.

Карахме още час и четвърт и докато километрите летяха, в джипа цареше мълчание.

— Познато ли ти изглежда? — ненадейно попита Ринк.

Погледнах към мястото за почивка от другата страна на пътя вляво от нас. Там имаше ресторант и зона за отдих, а зад тях редици едноетажни бунгала. Поклатих глава.

— Там са били убити мъжът и жената, които качили Джон в колата си.

— Искаш да кажеш, които са качили Мартин Максуел или Тувал-Каин — напомних му аз. — Сега е очевидно какво се е случило.

— Според теб Жътваря някак се е сдобил с колата на Джон, онази, която е откраднал от Петоски, и свидетелите са видели него, а не Джон?

— Да, точно така.

— Как тогава Джон и Жътваря са се свързали отново? Звучи малко вероятно, нали?

— Нещо се е случило между тях и е убедило Каин да го намери.

Ринк сви рамене.

— Кой знае? Може да са действали заедно, преди това нещо да се случи.

— Не вярвам. Срещнали са се случайно. Мисля, че Джон е станал неволна марионетка в ръцете на Жътваря. Доказателствата са налице. Спомни си, че Джон спаси старицата и ни осигури средство да проследим Каин. Не съм му показвал мобилния телефон в джоба си. Джон сам го намери. Решението да го вземе беше негово. Мислиш ли, че би го направил, ако работеше с Жътваря?

— Не. И не би се предложил за заложник. Само играя ролята на адвокат на дявола, Хънтър. Предполагам, че никога няма да разберем истинската история.

— Единственият начин да узнаем е да спасим Джон. Ако постигна целта си, Каин няма да живее, за да даде обяснения.

Стигнахме до началото на пустинята Мохаве. Вечерното небе имаше сюрреалистичен вид. Слънцето зад нас трептеше над Тихия океан в последен опит да задържи деня и обагряше небето в перлен блясък. Късолистните юки покрай пътя хвърляха удължени сенки като пръсти, сочещи обвинително към предстоящия сблъсък.