Читать «Жътваря» онлайн - страница 128

Пътуването беше вълнуващо. Ако не бяха опасенията, че ще пристигнем твърде късно да спасим Джон, мисля, че щях да крещя въодушевено като хлапе на влакче на ужасите, но седях намръщен и мълчах, вперил поглед в екрана на джипиеса. Не беше необходимо да съм много наблюдателен. Каин вече бе излязъл от града и се насочваше към необятната шир на вътрешността на Америка.

Дори с лудешката скорост, едва след час съзряхме доджа, откраднат от къщата в Лонг Бийч. Изкушавахме се да продължим да караме бясно, да настигнем колата и да я изблъскаме от шосето. Макар да не исках да вярвам, че Джон вече е мъртъв, можехме поне да сложим край на царуването на Жътваря. Разбира се, спирането му там щеше да доведе до по-нататъшни усложнения.

Какъв беше изводът? Щеше да бъде по-разумно, ако го следваме от безопасно разстояние и да действаме, когато няма вероятност някой невинен човек да попадне в кръстосания огън.

Каин не беше глупак. Той беше откачен убиец, но и проницателен. Освен това беше обучен като правителствен телохранител и се подразбираше, че е опитен шофьор, наясно е с всички мерки срещу преследване и има бързи реакции. Подкарахме след него и оставихме помежду ни петстотин метра и най-малко четири превозни средства, въпреки че упражнението се оказа безсмислено.

— Той знае, че сме тук — отбеляза Ринк.

Погледнах го. Той отново четеше мислите ми.

— Знае, че сме тук, и си играе с нас — добави приятелят ми.

Кимнах.

— Вероятно.

— В къщата той сякаш те предизвикваше да го намериш. Това ме кара да мисля защо е прекарал толкова много време в града — да те накара да го откриеш.

Замислих се и осъзнах, че има право.

— Да, Каин пое голям риск, минавайки през центъра на Лос Анджелис, когато съзнава, че вероятно е обявен за издирване. Лесно можеше да смени колата. Изглежда, иска да го проследим.

— Да се приближа ли още? Да притиснем ли сбърканото копеле?

— Не. Спазвай това разстояние. Да видим къде е намислил да ни заведе.

— Смятам, че е някъде далеч. Той търси открита конфронтация с нас и не желае никой да се намесва.

— Щом иска конфронтация, това ще получи.

Спогледахме се.

— Каин превърна нещата в лични, нали? — попита Ринк.

— Да, когато взе Джон за заложник.

— Може би, но аз имам предвид него и теб. Когато разбра кой си, видях изражението му. Беше развълнуван, сякаш бе намерил достоен съперник. Мислиш ли, че иска да умре? Чувал съм, че някои психопати изпитват желание да изгорят в пламъка на славата. Очевидно най-новото явление е самоубийство, извършено от ченге. Смяташ ли, че иска да го убиеш?

— Независимо дали го иска или не, това ще се случи — обещах.

— Да — изръмжа Ринк, — но бъди предпазлив. Дори да има желание да умре, Каин вероятно възнамерява да те вземе със себе си. Ако се стреми да затвърди славата си, ти си най-подходящият кандидат в списъка му. И аз, разбира се.

Той се шегуваше дори в подобни моменти.

— Разбира се.

— Говоря сериозно. Копелето търси слава.

Поклатих глава.

— Мислиш ли, че някой ще иска да знае истината за него?

Ринк присви очи.

— Не и ако зависи от Уолтър.