Читать «Жътваря» онлайн - страница 127

Ринк шофираше, а аз държах устройството за глобално позициониране, което Уолтър ми даде. Червената стрелка на екрана мигаше върху многопластова карта на района на залива на Лос Анджелис. Курсорът периодично се придвижваше и показваше, че Каин не само е в движение, но и все още не е разбрал, че Джон има мобилен телефон.

Може би беше само въпрос на време да разкрие двуличието на Джон или своеобразното проследяващо устройство да остане спомен, когато брат ми бъде погребан в някой контейнер за отпадъци или удавен на дъното на река.

Фактът, че Каин използва заблуждаваща тактика, за да се отърве от преследвачи, работеше в наша полза. Той предполагаше, че ще бъде преследван с по-традиционни методи, и караше по периферни улици и алеи из разпрострелия се на всички страни град. Въпреки че Каин имаше повече от час преднина, ние успяхме да намалим времето, следвайки пряк маршрут. Стана очевидно и още нещо. Макар че често се връщаше или караше успоредно на набелязаната цел, той явно се отправяше към магистрала № 10, главната пътна артерия, водеща извън Лос Анджелис.

Отначало се движехме по шосе № 405. Минахме покрай Редондо Бийч, насочихме се към международното летище, завихме на изток по № 105 и после отново подкарахме по № 110 с надеждата да засечем Каин там, където двата главни маршрута се сливаха близо до Конгресния център на Лос Анджелис. Беше очевидно, че няма да е лесно, когато Тувал зави на североизток и заобиколи центъра на града по северната периферия, а ние продължихме на изток към магистрала № 5 и попаднахме в задръстване.

Видях, че стрелката на навигатора подскочи по картата, тръгна по магистрала № 10 и продължи покрай Роузбоул. В същия миг Ринк изруга и натисна клаксона, опитвайки се да си проправи път в натовареното улично движение.

След двайсетина минути пред нас започнаха да се разкриват свободни пространства и Ринк настъпи газта, без да обръща внимание на ограничението за скоростта. Смени няколко пъти лентите, измъкна се на празно платно и джипът се стрелна напред.

Продължихме по магистрала № 5, движихме се известно време на север, а после отново се включихме в магистрала № 10 и се втурнахме да преследваме набелязаната мишена, която вече имаше трийсетина минути преднина.

— Все още имаме шанс да успеем. Нещастникът е сигурен, че не го следим. Не кара с много повече от деветдесет и пет километра в час. — Погледнах одометъра. Джипът се движеше със сто и деветдесет. — Ако поддържаш тази скорост, ще ги настигнем за нула време.

— Естествено, че ще я поддържам. Ако проклетите неделни шофьори се махнат от пътя ми, по дяволите. — За да придаде тежест на обещанието си, Ринк задържа ръката си на клаксона и принуди превозните средства отпред да свърнат встрани и да ни позволят да минем.