Читать «Жътваря» онлайн - страница 123

— Всичко е деликатно. Кое е по-различното този път?

— Съзнаваш ли какъв скандал ще избухне, ако се разчуе, че бивш агент от Тайните служби е отговорен за убийството на повече от двайсет души? — Той обърна голямата си глава към мен и аз видях болката, гнетяща го зад гладкото му чело. — Господи, Хънтър, ще стане десет пъти по-лошо от врявата около кампанията в Ирак. Ще окуражи противниците на правителството, които се молят да разрешим убийствата на невинни хора, за да оправдаем нападението. По дяволите, ако разберат, че Жътваря е действал свободно от четири години, сигурно ще повярват, че е било с благословията на правителството. Най-лудите ще се закълнат, че той все още работи за нас и премахва хора, които знаят истината за убийството на Джон Ф. Кенеди.

— Искаш да кажеш, че знаете за него от четири години? И нищо не е направено, за да заловите откачения кучи син? И аз се питам дали все още не работи за вас.

— Наскоро разбрахме за него. ФБР разследва няколко привидно несвързани убийства на различни места в страната. Задачата не е лесна, защото повечето трупове не са намерени. Хората са изчезнали безследно и се предполага, че са мъртви. На други им липсват части от тялото, както съобщиха в медиите. Освен метода на действие нищо друго не свързва убийствата.

— Какво? Няма ли криминална експертиза? Трудно ми е да го повярвам. — Отчаянието ме накара да скоча и да започна да крача в спалнята. Спрях до тоалетката, която не би представлявала анахронизъм през седемдесетте години на миналия век. Сложих ръце върху плота и се вгледах в отражението си в огледалото. Едва се познах. Нито пък се харесах. — Това са глупости, Уолтър.

Той ме погледна обезпокоено.

— Казвам ти истината, Хънтър.

Обърнах се и се втренчих в очите му.

— Уолтър, ти не би разпознал истината дори ако се промъкне зад гърба ти и те ухапе по задника.

— Говоря истината — настоя той.

Върнах се при леглото, седнах като отегчен тийнейджър и също свих юмруци като човека до мен.

— Как установихте самоличността на Жътваря, след като не сте намерили веществени доказателства? Да не би да е започнал да ви изпраща писма, предизвиквайки ви да го хванете?

Уолтър издаде гърлен звук.

— Няма нужда от ирония, пък и не съм казал, че няма веществени доказателства. Ти го каза.

Този път не се хванах на въдицата.

— Само че криминолозите съвсем наскоро се обърнаха към нас — продължи той. — ФБР нямаха достъп до базата данни за ДНК на Тайните служби. А ние имаме. Разкрихме самоличността на Жътваря само защото проследихме убийствата на двойката от мотела до пустинята.

— Убийствата, за които е обвинен брат ми?

— Да.

— Но ти знаеш, че не е Джон.

— Точно така, но това послужи на целта ни да оповестим тази версия.

— Послужило е на проклетата ви цел? Уолтър, знаеш, че те обичам, но понякога си гаден тъпак! — Втренченият ми поглед го предизвикваше да изрази несъгласие. В отговор той само сви рамене.

— Такава ми е работата.

Да, предполагам, че е вярно. Сега беше мой ред да повдигна рамене. Какво друго ми оставаше да направя?