Читать «Жътваря» онлайн - страница 124

— Дал си информация за Джон на медиите. Защо? За да изкараш истинския убиец? Мислел си, че самолюбието му ще надделее и ще се покаже, за да си върне славата? Или е било маневра да скриете самоличността на Жътваря?

— По малко и от двете.

— Господи, Уолтър. Не мога да изтръгна неуклончив отговор от теб дори когато си искрен.

— Добре, Хънтър. Нека започна отначало и ще ти обясня. Ще разбереш всичко, което знам, и може би ще ми повярваш. — Той изпъшка, стана и се отдалечи от мен, поднасяйки пурата към устните си, а после вдигна късия си дебел пръст като евангелистки проповедник, за да даде сигнал, че проповедта започва. — Запознат ли си с Битие от Библията?

— Чел съм го, но не е задължително да вярвам на написаното.

— Питам те само дали имаш представа за съдържанието.

— Спомням си, че имаше много хора със странни имена, които създаваха потомство след потомство. Всичко друго съм научил от филмите с Чарлтън Хестън и Виктор Мачуър.

— Чувал ли си историята за Каин и Авел?

— Че кой не я е чувал? — Това беше последната ми иронична забележка. Спомних си, че Джон наричаше Жътваря Каин.

— Не е нищо ново някое откачено копеле да приеме името Каин. Между другото психиката на убиеца често се нарича Каинов комплекс. Убийците почитат като бог великия прадядо на всички убийци и вярват, че извършват и продължават делата му на земята.

— И вашият психопат не е изключение?

— Не, не, не. Не Каин от Битие.

— Кой тогава?

— След малко ще стигна до това. Първо ще ти разкажа някои основни факти за нашия човек.

Направих му знак да продължи, но той не беше готов. Търсеше запалка в джобовете си. Не намери и ме погледна с очакване.

— Не мога да ти помогна — казах.

Уолтър раздразнено задъвка увитите тютюневи листа. Не за пръв път го виждах като Едуард Дж. Робинсън в един от гангстерските филми от трийсетте години на миналия век. Накрая той пъхна пурата в горния си джоб.

— Името му е Мартин Максуел.

— Не ми говори нищо.

— Не е използвал това име, когато е бил на активна служба. Наричал се е Дийн Кроу. Мислел е, че звучи по-мъжествено от Марти Максуел и повече подхожда на агент от Тайните служби на Съединените щати.

— Пълен кретен. Трябва обаче да призная, че си спомням нещо за него. Някакъв скандал, в който беше замесена съпруга на кандидат-президент, нали?

— Той беше уволнен, след като бе заварен да тършува в гардероба на дамата, търсейки „символ на уменията си“, както се изразил.

— Падал си е да души дамско бельо?

Уолтър поклати глава.

— Нищо толкова вулгарно. Само изрязал парче от блузата й.

Свъсих чело, като си спомних за липсващото парче плат от блузата на старицата, след като беше държана за заложница в съседната стая.

— Истината е, че дамата е била с блузата, когато това е станало — добави Уолтър тъкмо когато се готвех да споделя мислите си. — Мартин казал, че взел символа, за да й покаже колко е уязвима и колко много разчита на него по всяко време.

— Сбъркан лайнар.

— Да, луд за връзване.

— Но как е минал през ситото? Психическите тестове не са ли го разкрили, преди да бъде одобрен за агент?