Читать «Жътваря» онлайн - страница 121

Поклатих глава.

— Няма да стане.

— Ще видим.

— Ще видим — повторих аз.

Каин ме гледа още миг и после с жест, какъвто би се очаквал от човек с извратено съзнание, махна за довиждане. Не използва ръката си, а обезкървения трофей, който бе взел от съпруга на старицата.

И сетне Каин и Джон излязоха.

Преди да помръдна, възрастната жена изплака и запълзя по пода. Търсеше неподвижното тяло на съпруга си. Позволих й да се наведе над него. Риданията й бяха сърцераздирателни.

Скръбта е жестоко мъчение, особено когато е предизвикана от насилствена смърт, и може да остави човека безчувствен към случващото се около него и напълно несъзнаващ утешителните ръце, протегнати към него. Тихо произнесените ми думи бяха напълно неразбираеми за нея.

Докато тя плачеше, аз я прегледах набързо. Нараняванията й не бяха сериозни — леко охлузване на шията и насинен лакът. Прокарах пръсти по блузата й и потърсих счупени кости, физически беше невредима, но дрехата беше разкъсана. Забелязах, че липсва парче с големината на два пръста, и се зачудих какво ли може да означава това.

Ринк се втурна във всекидневната:

— Взеха колата на жената.

Кимнах.

— Е, какво ще правим? Ще седим със скръстени ръце? — попита той.

— Няма да бързаме.

Ринк наклони глава на една страна.

— Какво става?

— Трябва само да чакаме.

Той не знаеше, че Джон оставя следи за нас.

— Докато се беше вкопчил в мен, Джон взе мобилния телефон от джоба на ризата ми — обясних.

— Не виждам как ще има възможност да се обади къде са.

— Не е необходимо.

— Не, разбира се. Може да засечем сигнала на телефона и да го проследим. Ще ни заведе право при него.

— Предполагам, че имаш човек в комуникациите, който ще го направи.

— Нямам никого предвид, но познавам жена, която има връзки там.

Чуха се полицейски сирени.

След няколко минути двамата с Ринк стояхме на колене, вдигнали ръце на главите си, докато ни претърсваха за скрити оръжия.

— Свържете ме с Уолтър Конрад — казах на агента със строго лице от екипа за спасяване на заложници на ФБР. — Той е директор на отдел в ЦРУ.

Като се замисля, не бях в положение да отправям искания.

— Не се тревожете, господин Хънтър. Шефът ви вече идва насам — за моя изненада отвърна той.

35

Шефът ви вече идва насам.

Напоследък Уолтър Хейс Конрад IV не пътуваше толкова често по оперативна работа. Като отговорник за агенти под прикритие, повечето от които затънали до ушите в мокри поръчки, той трябваше да запази анонимност и да се дистанцира от мръсните дела, извършени от правителството в името на националната сигурност. В случая обаче се налагаше да долети до това място, забутано на север от Лонг Бийч. Заповедите бяха да прикрие онова, което бързо прерастваше в огромно неудобство за него и сферата на сигурността като цяло.

Уолтър влезе в спалнята, където бях затворен от двайсет минути. Липсваха само фанфари, които да известят пристигането му.

Поздрави ме с усмивка със стиснати устни и незапалена пура в ръката и без предисловия освободи двамата командоси от екипа за спасяване на заложници, тъмничарите ми, изпаднали в неловко положение. Колкото и да беше странно, агентите на ФБР му се подчиниха.