Читать «Жътваря» онлайн - страница 120
Мат Хилтън
В космическия замисъл на нещата, ако жената трябваше да умре, тогава щеше да бъде най-добре да вземе убиеца със себе си. Това щеше да бъде загуба на човешки живот, но саможертвата й можеше да спаси от неописуема смърт живота на мнозина други, ако негодникът продължеше да живее.
За моя изненада Джон ми се притече на помощ.
Беше се сгушил под мишницата ми и го усетих, че се размърда. Той се вкопчи в ризата ми, сякаш се мъчеше да се изправи. За миг закри очите ми и ми попречи да виждам Жътваря, и трябваше да подам пистолета си над рамото му, за да не го изпусна от прицел. Джон отново сграбчи ризата ми и аз се намръщих, когато разбрах какво прави.
— Пусни ме да тръгна с него — с немощен глас промълви брат ми.
Поклатих глава.
— Трябва да ме пуснеш, Джо. — Отново усетих, че пръстите му бързо опипаха ризата ми, а после Джон се обърна към убиеца: — Каин, пусни жената и вземи мен за заложник.
Жътваря смръщи чело.
— Джон? — Сграбчих го за яката, но брат ми се изтръгна и неуверено пристъпи към убиеца. Беше увил ръце около тялото си в усилие да потисне болката, която очевидно изпитваше.
— Пусни жената, Каин. Вземи мен.
Убиецът отмести очи от него и се втренчи в мен. Не помръднах. Гледах го с омраза, но склоних да му предложа този избор като изход за него. Зад каменното му изражение бушуваха сложни чувства.
Джон направи още една крачка.
— Имаме недовършена работа, Каин. И двамата го знаем. Ако пуснеш жената, готов съм да я доведем докрай. Ще се жертвам заради нея — заяви.
— Какво ще кажеш, Каин? — попитах. — Ще се споразумеем ли или ще започнем да стреляме?
Жътваря се усмихна сатанински:
— Донеси куфарчето, Джон.
Въздъхнах облекчено.
Каин отмести пистолета от старицата и ми махна да се отдръпна встрани.
— Отстъпи, Хънтър. Отиди при приятеля си до прозореца.
Ринк леко поклати глава, без да го изпуска от очи. Лицето му беше безизразно.
— Мисля, че можем да очистим проклетия кучи син — изсъска той.
— Не, Ринк. Задръж. — Без да свалям оръжието си, аз се приближих до прозореца и застанах до приятеля си.
— Какви ги вършиш? — ядосано прошепна той. — Мога да уцеля сбърканото копеле.
— Откажи се — отвърнах. — Засега.
Приятелят ми изруга богохулствено.
— Хънтър? — замоли се Ринк, но аз вече бях насочил вниманието си върху Каин.
Джон бе притиснал куфарчето до гърдите си и се приближаваше до него. Жътваря безцеремонно блъсна жената на пода, хвана брат ми за рамото, завъртя го, използвайки го като жив щит пред себе си, и тръгна. Стигна до вратата и издаде едно последно предупреждение:
— Не се опитвайте да ни последвате веднага. Сторите ли го, Джон ще умре в агония, каквато дори не можете да си представите.
Стоях неподвижно. Ринк беше нервен като нахапано от бълхи куче.
— Не прави нищо. Чакай — промълвих аз, без да откъсвам очи от убиеца.
— Чакам — отвърна Ринк.
Жътваря не чу размяната на реплики. Беше луд за връзване, но не и глупав.
— Предполагам, че това няма да е последната ни среща, нали? — попита той.
— Разчитай на това — отговорих.
— Не се тревожи, ще го имам предвид. Наречи ме откачен, но донякъде очаквам с нетърпение да се видим отново. Ще бъде страхотно да имам такъв забележителен трофей като Джо Хънтър в биографията си.