Читать «Жълтите очи на крокодилите» онлайн - страница 6

Получаваше отлична заплата, в края на годината премиални, които се равняваха на три заплати, имаше добра социална осигуровка, събрани накуп, почивките му се равняваха на почти две отпуски. Беше щастлив, когато се прибираше у дома, в блока си в Курбвоа, построен през деветдесетте години, населен с млади висши служители, които също като него все още не можеха да си позволят да се установят в Париж, на отсрещния бряг на Сена, но не бяха погребали надеждите си да завладеят буржоазните квартали на столицата, чиито светлини наблюдаваха вечер в далечината. Недосегаемо лакомство, блеснало с лъскавите си неонови светлини, което високомерно ги отхвърляше. Неговият блок не беше устоял на изпитанията на времето, фасадата му беше зацапана с тънки ивици ръждиви течове от балконите, а яркият оранж на щорите бе избледнял от слънцето.

Никога не предупреждаваше кога ще се върне от командировка — буташе вратата, изчакваше малко в антрето, преди да се покаже, изсвирваше, сякаш да обяви: „Ето ме!“ Заварваше Жозефин потънала в историческите си трудове. Затова пък Ортанс се втурваше да го посрещне и ровеше с малката си ръчичка в джобовете му, търсейки подаръка си, а Зое ръкопляскаше. Две момиченца, облечени с розово и синьо пеньоарче, Ортанс, безочлива красавица, която го водеше за носа, и Зое, закръглена, мекичка и пухкава лакомница. Той се навеждаше, вдигаше ги високо, повтаряше: „Ах, обични мои, ах, скъпи мои!“ Това беше техният ритуал. Случвало му се бе понякога да го жегне угризение при спомена за някоя чужда прегръдка от предишната вечер, когато… Тогава ги прегръщаше още по-силно и споменът се размиваше. Оставяше багажа си и влизаше в ролята на герой. Измисляше разни истории за гонки и за лов, за ранения лъв, който довършил с един удар на нож, за антилопата, впримчена с ласо, за крокодила, който успял да надвие. Те не сваляха поглед от него. Очите им преливаха от възхищение и обич. От време на време Ортанс нетърпеливо повтаряше: „А подаръкът ми, тати, къде ми е подаръкът?“

Един прекрасен ден „Гънман & Ко“ преминаха в други ръце и той беше уволнен. Буквално на следващия ден. „Така е при американците — обясни той на Жозефин. — В понеделник си търговски директор с просторен кабинет, във вторник си на трудовата борса!“ Уволниха го с добро обезщетение, което му позволи да продължи да плаща известно време вноските за жилището, училището на децата, езиковите курсове, поддръжката на колата, ски ваканциите. Той приемаше философски нещата. Не бил първият, на когото се случвало, не бил кой да е, скоро щял да си намери нова работа. Естествено, не каква да е работа, а някое наистина добро място… Един подир друг колегите му постепенно се устроиха, съгласяваха се на по-ниски заплати, отиваха на по-незначителни длъжности, дори заминаваха за чужбина. Той единствен остана да си търси работа по обявите във вестниците.