Читать «Жълтите очи на крокодилите» онлайн - страница 15

„Има вкус на бодлива тел“ — помисли си, след като я целуна. И сякаш за да се накаже за тази мисъл, пак я целуна, което подразни девойката и тя се дръпна.

— Пържени картофи и яйца на очи…

Ортанс се намуси.

— Никак не е диетично, мамо. Няма ли печено месо?

— Не, аз… Скъпа, нямах време да отскоча до…

— Ясно. Нямаме пари, месото е скъпо!

— Ами…

Жозефин не успя да довърши. Другото момиченце нахълта в кухнята и се хвърли към нея.

— Мамо, мила мамо! Срещнах Макс Бартийе на стълбището и той ме покани да отида у тях да гледаме „Питър Пан“! Той има DVD. Баща му го е донесъл! Да отида довечера, след училище? Нямам домашни за утре. Кажи да, мамо, кажи да!

Зое бе вдигнала към нея лице, озарено от обич и безгранично доверие, и тя не устоя, притисна я към себе си каза: „Добре, да, да, душице моя, красавице моя, бебенцето ми…“

— Макс Бартийе? — просъска Ортанс. — Разрешаваш й да ходи у тях? Той ми е връстник, а е от класа на Зое! Непоправим повтарач, сигурно ще стане водопроводчик или месар.

— Не е срамно да си водопроводчик или месар — отвърна Жозефин. — Особено ако на човек не му върви учението…

— Не ми се ще да се сближава много-много с нас. Опасявам се да не се разчуе! Наистина, носи му се лоша слава, с тия прекалено широки панталони, коланите с кабари и дългата грива.

— О, каква бъзла! О, каква бъзла! — заприпява Зое. — Първо на първо, той покани мен, а не теб. И аз ще отида, нали, мамо, пускаш ме да отида! Защото на мен не ми пука, че е водопроводчик. Защото според мен Макс Бартийе е много красив! Какво ще ядем? Умирам от глад.

— Пържени картофи и яйца на очи.

— Мм, супер! Може ли да пробия жълтъците, мамо? Да ги надупча с вилицата и да ги полея с много кетчуп?

Ортанс сви пренебрежително рамене пред въодушевлението на малката си сестра. Десетгодишната Зое все още имаше бебешки черти: кръгли бузки, пухкави ръчички, лунички по нослето, трапчинки на бузите. Беше кръгла отвсякъде, обичаше да раздава звучни целувки, които здраво запечатваше на двете бузи, след като с подскок превземаше и обезвреждаше щастливия си избраник. После се гушкаше в него, мъркаше от удоволствие и увиваше на пръста си кичур светлокестенява коса.

— Макс Бартийе те е поканил, защото иска да се докопа до мен — заяви Ортанс, гризейки деликатно с белите си зъбки едно картофче.

— Ей, каква надувка! Все си мисли, че светът се върти около нея. Той покани мен, мен и само мен! На, на, на! Дори не те погледна на стълбището! Дори не му хрумна, на!

— Наивността ти понякога граничи с дебилност — отвърна Ортанс, измервайки презрително с поглед сестра си.

— Какво значи това, мамо?

— Това значи, че преставате с приказките и се храните мирно и тихо!

— Ами ти защо не ядеш? — попита Ортанс.

— Не съм гладна — отвърна Жозефин и седна на масата до дъщерите си.

— Макс Бартийе може само да си мечтае — заяви Ортанс. — Няма никакъв шанс. Аз искам мъжът да е красив, силен и сексапилен като Марлон Брандо.