Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 168

— Кофти човек е тоя Холстед.

— Да, така е. — Изражението на Крюгер се проясни, вероятно от желание да ми се натегне. — Той е погнал и теб. Ти душеше наоколо. Гюс не беше съвсем сигурен какво точно ти е казало детето. Опитвам се да ти помогна бе, човек, няма ли да оцен…

— Мерси, приятел, но Холстед вече не представлява проблем. За никого.

Крюгер вдигна поглед към мен. Отговорих с кратко кимване на негласния му въпрос.

— Господи — каза той, сломен окончателно.

Хич не му дадох време да се замисля.

— Защо уби Хендлър и Гутиерес?

— Нали ти казах, че не съм. Холстед и Ърл го направиха. Гюс им каза да изпипат нещата така, че да прилича на изнасилване. Холстед после ми каза, че Ърл бил идеален за тая работа — накълцал ги като истински садист. Особено учителката. Холстед я държал, а Ърл работел с ножа.

„Двама мъже, може би трима“, беше казала Мелъди.

— И ти си бил там, Тим.

— Не. Да… аз ги закарах. С изгасени светлини. Беше мрачна нощ, без луна, без звезди. Обиколих паркинга, после се сетих, че може да са ме забелязали, подкарах към Палисейдс и накрая отново се върнах. Те още не бяха свършили. Зачудих се какво ли правят още. Пак се завъртях напред-назад и когато се върнах, те тъкмо излизаха. Бяха облечени в черно, като демони. Но кръвта се виждаше дори върху черните дрехи. Те миришеха на кръв. Бяха оплескани целите, кървавите петна лъщяха върху плата.

„Тъмни мъже.“ Двама, може би трима.

Той замлъкна.

— Това не е краят на историята, Тим.

— Това е. Съблякоха се в колата и скатаха ножа в един брезентов чувал. Изгорихме ги в един каньон — дрехите, чувала, всичко. Каквото остана го хвърлихме от пристана в Малибу. — Той замълча отново, останал без дъх. — Не съм убивал никого.

— Те казаха ли нещо в колата?

— Холстед мълчеше като надгробен камък. Направо ме стресна, толкова превъртял изглеждаше. А той си е голям гадняр. Оная история за хлапето, дето го нападнало с нож, беше пълна измишльотина. Изгонили са го от училището за това, че пребил много зле няколко ученици. Преди това го изритали от морската пехота. Тоя човек обожаваше насилието. Но каквото и да е станало в апартамента, здравата го беше разтресло. И думичка не обели.

— А Ърл?

— Ърл се държеше по-иначе, но и той беше превъртял. Клатеше се напред-назад като аутист. Мърмореше си нещо, все повтаряше: „Мръсник такъв“. Шантава история. Извратена. Накрая Холстед му каза да си затваря шибаната уста и оня също му се озъби, излая нещо на испански. Ърл приказваше често на испански. Холстед му се разкрещя и аз си помислих, че ще се разкъсат един друг. Опитах да ги успокоя, все им повтарях за Гюс. При Ърл тоя номер винаги минаваше. Чиста проба психопати, и двамата.

— Спести ми псевдонаучните си напъни и ми кажи как уби Бруно.