Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 170

— Добре че сега не може да ни представи своята гледна точка.

— Мамка му! Никой не ми повярва. Само Гюс. Той разбираше какво значи да учиш в такова място. Всички ме смятаха за откачен, срам за семейството и тъй нататък. Само той ми даде възможността да се докажа. И аз не го разочаровах. Доказах, че колежанската грамота не е всичко в тоя живот. Всичко в „Ла Каса“ вървеше по мед и масло и…

— Ти си бил роден щурмовак бе, Тим. Но не се опитвай да ме трогнеш. Както вече казах, сега са ми нужни отговори.

— Питай — каза той уморено.

— Откога Бригадата е прикритие за педофили?

— Още от самото начало.

— Като в Мексико?

— Точно така. Там обаче ченгетата са знаели всичко, поне той така казва. За целта просто му се налагало да им бута по нещо от време на време. Те му позволявали да докарва богати бизнесмени от Акапулко — японци, доста араби — за да си поиграят с хлапетата. Мястото се е казвало „Християнският дом на отец Аугустино“ или както там звучи това на испански. Минало доста време, преди да назначат някакъв нов полицейски комисар, някакъв пълен хахо на религиозна тема, който хич не харесал цялата история. Гюс каза, че онзи го изнудил за хиляди долари и накрая го прекарал, като затворил дома. Тогава той взел откачения Ърл със себе си и дошъл тук.

— Ърл е бил негово момче в Мексико?

— Ъ-хъ. Сигурно му е вършел мръсната работа и е ходел по петите на Гюс като уличен помияр. Ърл говореше страхотно испански, без всякакъв акцент, но предимно идиотщини. Беше сериозно повреден. Робот с няколко разхлабени гайки по важните места.

— И въпреки това Маккафри го е убил.

Крюгер направи каквото можа, за да свие рамене, въпреки въжетата.

— Трябва да познаваш Гюс, за да го разбереш. Той е студен. Обича властта. Изпречиш ли му се на пътя, и с теб е свършено. Тия нещастници нямаха никакви шансове.

— А как е успял да се уреди толкова бързо в Лос Анджелис?

— Връзки.

— Братовчедът Уили?

Крюгер се поколеба. Ръчнах го за пореден път с пистолета.

— Да. Съдията Хейдън също. Плюс още някои други. Всеки от тях, изглежда, е повлачил след себе си още някой. Всеки е познавал поне по още един сбърканяк. Направо не е за вярване колко такива като тях има. Братовчедът Уили например успя да ме изненада, защото вече го познавах добре. Винаги съм го мислел за света вода ненапита. Моите старци непрекъснато ми го даваха за пример — безупречния преуспял братовчед доктор. — Той се захили. — А нашият човек си падал по дечицата. — Още хилене. — Макар че не съм го засичал да си взема някое хлапе. Аз съставям графиците и никога не съм го уреждал с нещо. Всичко, което знам, е, че той идваше да превърже пострадалите деца всеки път, когато го повикахме. И все пак, няма начин и той да не е толкова извратен, колкото са и останалите, иначе как щеше да се сдуши с Гюс?