Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 166

— Значи не си убиец? Джефри Саксън едва ли би се съгласил с теб.

Долната му челюст увисна за миг и после се захлопна рязко.

— Оставяш диря след себе си, Тим. Доста е самонадеяно от твоя страна да си мислиш, че никой не би могъл да я открие.

— Кой сте вие всъщност?

— Точно този, за когото се представих. По-интересно е ти кой си всъщност. Поредното богаташче, дето все се забърква в разни каши? Човек, който се наслаждава на това да чупи клонки пред безпомощни гърбушковци, за да види как ще им подейства това? Или просто некадърен актьор, чието най-добро превъплъщение е Джак Изкормвача?

— Не се опитвай да ми лепнеш това! — Пръстите му се свиха в юмруци.

— Ръцете горе — махнах му аз с пистолета.

Подчини ми се съвсем бавно. Яките му, загорели ръце се озоваха на височината на главата. Проследих ги с поглед и това отвлече вниманието ми от краката му. Той не пропусна да се възползва от това.

Ритникът помете ръката ми малко под китката и пръстите ми изтръпнаха тутакси. Пистолетът изхвърча встрани и падна върху килима. Двамата се хвърлихме почти едновременно, всеки от нас в желанието си да го докопа пръв, и се озовахме на пода, вплетени и раздаващи бясно удари и ритници. Не чувствах болката. Бях превъртял от гняв. Исках да го пречукам.

Тим Крюгер беше като изплетен от стоманена нишка. Все едно че се опитвах да преборя извънбордови двигател. Опитах се да вкопча пръсти в корема му, но не открих там и милиметър отпусната плът. Забих лакът в ребрата му. Това го отхвърли назад, но той възстанови равновесието си, сякаш беше на пружини и без да губи нито секунда, ми фрасна един десен прав в ченето. Залитнах и той използва объркването ми, за да мине зад мен и да ми направи ключ на врата. Ключът си го биваше — ръцете ми увиснаха безпомощно.

Крюгер изръмжа и натегна ключа. Главата ми беше на път да експлодира. Погледът ми се премрежи. Чувствах се почти безпомощен. Той танцуваше около мен със завидна ловкост и така успяваше да остане неизменно извън обсега ми, като непрекъснато усилваше натиска. После започна да изтегля главата ми назад. Осъзнах, че след броени секунди вратът ми ще се прекърши. Тогава неочаквано ме споходи мисълта за Джефри Саксън и това ми даде нови сили, достатъчни, за да се извъртя леко и да забия пета в ходилото му. Той изрева от болка и рефлексивно отпусна хватката си, после се опита да я възстанови, но вече беше твърде късно. Забих един страничен ритник в главата му и после атакувах долната част на корема му с бърза серия прави удари с двете ръце. Когато се сви, го съсякох с удар с лакътя в точката, където главата се съединява с врата. Той се просна на пода. Възползвах се от преимуществото си и го наритах в носа. Втори такъв ритник и някое парченце от хрущяла на носа най-вероятно щеше да се забие в мозъка му. Ей богу, сигурно щях да го наритам. Но той изгуби съзнание и това му спаси живота.

Сред катераческите принадлежности открих намотка здраво найлоново въже и го вързах както беше легнал по корем, така че ръцете и краката му да са изпънати назад. Проверих възлите, затегнах ги още веднъж и издърпах тялото далеч от всички предмети, които биха могли да се превърнат в евентуални оръжия. После открих пистолета, взех го в ръка и отидох до кухнята, за да накисна някаква хавлия в студена вода.