Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 167

Плясках го няколко минути с единия край на мократа хавлия, но резултатът от това беше само едно изръмжаване в полусъзнание. Затова направих втори курс до кухнята, напълних една тенджера с вода, върнах се обратно и плиснах съдържанието върху главата му. Това вече му подейства.

— О, боже — изстена той. Веднага започна да се дърпа, стиснал зъби, но скоро разбра, че е безсмислено, и миряса.

Притиснах дулото на пистолета в сгъвката на десния му крак.

— Ти си падаш по спорта, Тим. Което е хубаво, защото в затвора ще имаш доста време за тренировки. Без тренировки там времето може да тече много бавно. Сега смятам да ти задам няколко въпроса и ако не получа задоволителни отговори, ще започна да те осакатявам малко по малко. Първо ще те прострелям ей тук. — Ръгнах го в сгъвката с дулото на пистолета. — Така кракът ще ти върши работа колкото да те закара до кенефа. След това ще повторя същата процедура с другия ти крак. После ще подкарам пръстите, китките, лактите. Ще си излежиш присъдата като зеленчук в саксия, Тим.

Слушах се отстрани, сякаш думите изговаряше някой непознат. И до ден-днешен не знам дали щях да изпълня заканата си. Така и не ми се наложи.

— Къде е Мелъди Куин?

— В „Ла Каса“.

— Къде в „Ла Каса“.

— В складовите помещения, тези до гората.

— Става дума за циментовите бункери, онези, които ти пропусна да ми покажеш, нали?

— Ъ-хъ. Да.

— В кой по-точно? Видях четири.

— Последният, този, който е най-далеч от двора.

Върху килима, току пред краката ми, се появи разрастващо се тъмно петно. Тим Крюгер беше подмокрил гащите.

— Господи — каза той.

— Да не се отвличаме, Тим. Дотук се справяш чудесно.

Той кимна, сякаш се нуждаеше от похвалата ми.

— Тя жива ли е още?

— Да. Поне доколкото знам аз. Братовчедът Уил… Доктор Тауъл искаше да я оставим жива. Гюс и съдията се съгласиха.

— А майка й?

Той затвори очи и не каза нищо.

— Приказвай, Тим, иначе ти отидоха крачетата.

— Мъртва е. Човекът, когото изпратиха да я прибере заедно с дъщеря й, го е направил.

Спомних си за полето в северната част на „Ла Каса“. „Смятаме да засадим зеленчуци това лято“ — бе казал преподобният.

— Кой е той?

— Някакъв луд. Някакъв сакат… не, парализиран от едната страна. Гюс му вика Ърл.

Не беше точно името, което очаквах, но описанието отговаряше.

— Защо го е направил?

— За да намали шансовете за издънка.

— По заповед на Маккафри?

Крюгер замълча. Притиснах здраво дулото. Бедрото му потръпна.

— Да. По негова заповед. Ърл не действа по свое усмотрение.

— Къде е сега въпросният Ърл?

Ново колебание. Без много да се замислям го пернах през капачката на коляното с върха на пистолета. Очите му се разшириха от болка и изненада. Сълзи се стекоха по страните му.

— О, господи!

— Недей да ми се правиш на проповедник. Приказвай.

— Няма го, мъртъв е. Гюс и Холстед го накълцаха. След като заровиха жената. Той тъкмо запълваше гроба, когато Холстед го удари с лопатата, после го бутна при нея и ги зарови двамата заедно. Той и Гюс доста се смяха после на това. Холстед каза, че главата на Ърл издрънчала на празно. Те и друг път са си приказвали така зад гърба му. Викаха му Белязания, Изтеклата годност…