Читать «Желязното дърво» онлайн - страница 4

Мелъри седна на един метален стол в края на пътеката и отвори сака си, а Крис клекна до нея и започна да й говори нещо. В другия край на пътеката се суетеше противниковият отбор.

Екипите на всички бяха толкова бели, че Джерард усети очите му да се премрежват.

Най-после директорът обяви, че е време за първия тур, извика двама фехтовачи, прикрепи малък предавател към предпазните им жилетки и свърза рапирите им с електронната система. Всичко беше много професионално.

Двубоят започна, а Джерард се опитваше да си спомни какво му обясняваше Мелъри за святкащите лампички, но напразно. Всичко това всъщност е глупаво, заключи той. Фехтовката му харесваше много повече без тези електронни измишльотини.

След две срещи Джерард схвана, че светване на цветна лампичка означава, че ударът печели точка, а ако лампичката е бяла, ударът не се брои. За сполучливи се смятаха само попаденията в тялото. Което всъщност е тъпо, каза си Джерард, удар в крака например болеше много. Знаеше го от опит, тъй като доста потренира с Мелъри.

Най-после извикаха Мелъри на състезателната пътека. Докато си слагаше маската, нейният противник — високо момче на име Даниел-едикойси, се хилеше нагло и самоуверено. Явно не подозираше какво го чака.

Джерард мушна с лакът Саймън, който тъкмо отхапваше голямо парче геврек.

— Тоя надут пуяк сега ще си го получи!

— Аха — изхъмка Саймън и преглътна. — Мелъри направо ще го разбие.

Мелъри се втурна напред и опашката й се замята наляво-надясно. Даниел не успя да отбие удара и рапирата на Мелъри докосна гърдите му. Директорът вдигна ръка. На електронното табло се появи точка за Мелъри и Джерард доволно се усмихна.

Майка му протегна глава напред, сякаш искаше да чуе нещо повече от звънтящите метални остриета. Ударите се редуваха — нападение, отбиване на удара, контранападение, нападение, отбиване на удара, контранападение…

Даниел отчаяно се хвърли напред, но беше прекалено объркан, за да овладее положението. Мелъри контрира, разви защитата си в нападение и отбеляза нова точка.

Даниел загуби, без рапирата му да докосне Мелъри. След края на срещата двамата се поздравиха и Даниел свали маската си. Дишаше тежко, а лицето му беше аленочервено.

Мелъри също смъкна маската си. Лицето й сияеше, а очите й грееха от радост. Тръгна към мястото си, а капитанът Крис я посрещна и я прегърна несръчно. Джерард не виждаше особено добре оттук, но беше готов да се закълне, че Мелъри се зачерви повече и от Даниел.

Срещите продължаваха, а отборът на Мелъри се справяше много добре. Когато на пътеката излезе Крис, Мелъри започна да скандира високо, но за съжаление това не помогна, капитанът загуби, макар и с минимална разлика. На връщане той мина край Мелъри, без дори да я погледне. Тя се опита да го заговори, но той махна с ръка и отмина.