Читать «Желязното дърво» онлайн - страница 5

От мястото си Джерард внимателно наблюдаваше какво става. Когато отново дойде ред на Мелъри, Крис пак не вдигна поглед. Джерард се намръщи, но изведнъж видя нещо, което го накара да забрави съкрушения капитан. Русокосо момиче в бял състезателен екип ровеше в сака на сестра му!

— Коя е тази? — посочи Джерард.

Саймън сви рамене.

— Не знам. Още не се е фехтувала.

Може би русокосото момиче беше приятелка на сестра им? Може би просто вземаше нещо, за да си услужи временно? Ала начинът, по който спираше да рови, когато някой от отбора погледнеше в нейната посока, накара Джерард да помисли, че момичето краде. Какво ли ще търси някой из мръсните чорапи и резервните шпаги на Мелъри?

Джерард стана, трябваше да направи нещо. Нима никой друг не забелязваше какво става?

— Къде отиваш? — попита майка му.

— До банята — излъга машинално той, без да помисли, че майка му може да го види как прекосява залата. Щеше му се да й каже истината, но тя веднага би измислила извинение за момичето — майка му винаги мислеше за хората само добро. Единствено на него нямаше доверие.

Джерард слезе между пейките за публиката и тръгна покрай стената към момичето, което все още тършуваше в сака на Мелъри. Почти стигна, когато пред него се изправи треньорът на училищния отбор. Беше нисък, слаб мъж, с остра брада, набола тук-там по лицето му.

— Съжалявам, момче, но докато траят срещите, в тази зона не може да се влиза — спря той Джерард.

— Но онова момиче рови в раницата на сестра ми. Сигурно се опитва да открадне нещо.

Треньорът се обърна.

— За кое момиче говориш?

Джерард вдигна ръка, за да посочи, но момичето беше изчезнало. Той се сконфузи и като заекваше объркано, започна да обяснява на треньора:

— Не знам коя е тя. Още не се е състезавала.

— Какво говориш, момче! Всички имат поне по един мач вече. По-добре се върни на мястото си.

Джерард тръгна обратно към сектора на зрителите. Опитваше се да мисли хладнокръвно. По-добре е май наистина да се отбие до банята. Така поне нямаше да лъже майка си, ако започне да го разпитва.

Преди да излезе през сините врати на залата, Джерард се обърна и погледна назад. Сега из чантата на Мелъри ровеше Саймън. Но защо Саймън беше облечен като него? Така всеки би си помислил, че именно Джерард бърка из сака на Мелъри!

Джерард преглътна притеснен. Какво става?

Изведнъж го връхлетя ужасно подозрение. Вдигна глава към сектора за зрителите. Брат му си седеше до майка му и продължаваше да дъвче геврек.

Което и да беше съществото, което ровеше в сака на Мелъри, явно не беше Саймън.

Глава втора

В която близнаците Грейс стават тризнаци

Джерард не можеше да мръдне от входа на залата. Чуваше звъна на шпагите и скандирането на публиката, но те сякаш идваха от много далеч. Вцепенен от ужас, той гледаше как треньорът се изправя срещу двойника му, как лицето му почервенява, а състезателите наоколо се обръщат шокирани към двамата.

— Не може да бъде! — прошепна Джерард. По никакъв начин не можеше да си обясни какво става.