Читать «Желязното дърво» онлайн - страница 2

Глава първа

В която има и спорове, и дуели

Двигателят на микробуса вече работеше. Мелъри се облегна на вратата и се огледа още веднъж — на фона на снежнобелите чорапи за фехтовка маратонките й изглеждаха захабени и мръсни. Ами да, ходеше с тях всеки ден… Внимателно докосна косата си, намазана с гел и почти изохка. Беше я опънала в толкова стегната опашка, че чак очите й щяха да изскочат.

Майка й — госпожа Грейс, стоеше до шофьорската врата от другата страна на микробуса и нервно пристъпваше от крак на крак, когато иззад къщата изскочи Джерард.

— Намерих го! — задъхан дотича той и посочи към близнака си Саймън, който едва го догонваше.

— Саймън! Това е безобразие! Само тебе чакаме! — развика се госпожа Грейс. — Преобърнахме цялата къща, а теб те няма. Къде беше?

— В бараката за каретите. Трябваше да се погрижа за… ъ-ъ-ъ… За една птица. Намерих я оня ден — заекна неловко Саймън. Не беше свикнал да лъже. Пък и лъженето беше специалитет на Джерард.

— Ако зависеше от мен, щяхме да тръгнем без теб, но лошото е, че мама не може да го направи! — Мелъри беше наистина ядосана.

— Мелъри, престани! Не съм те молила да се месиш! — прекъсна я майка й. — Хайде, качвайте се. Закъсняваме, а трябва да се отбия и до работата.

Докато Мелъри слагаше сака си в багажника, Джерард забеляза, че нещо с нея не е наред. Движеше се вдървено, а гърдите й бяха неестествено големи.

— Какво си навлякла? — попита Джерард с най-невинната си физиономия.

— Не е твоя работа! — сряза го Мелъри, а той се захили.

— Все едно си…

— Млъквай! — кресна пак тя и се качи на предната седалка. Момчетата се настаниха отзад. — Ако искаш да знаеш, това е за защита при фехтовката.

Джерард се усмихна подигравателно в страничното огледало, но не каза нищо повече и се зазяпа в гората, край която минаваха.

Повече от две седмици нямаше дори следа от духовете. Всичко беше мирно и тихо. Дори Малчо кротуваше и от време на време Джерард трябваше да си припомня, че духовете все пак съществуват и че онова, което се бе случило, не е сън. Понякога и за най-необичайните неща можеха да се намерят приемливи обяснения. Ето, вече изобщо не обръщаха внимание на лютивата вода, която течеше от чешмата. Тя си беше сто процента работа на духовете, но майка им прие, че причината е замърсен водоизточник и престана да се занимава с нея. Щяха да пият минерална вода от супермаркета и докато свържат водопровода на къщата с централния водопровод, майка им щеше да приема тази вода за нещо естествено. Но в старата барака за каретите беше грифинът на Саймън. А грифинът не можеше да се обясни с нищо друго, освен със света на духовете, който прачичо им Артър Спайдъруик беше разкрил в своята книга.

— Стига си дъвкала косата си! — скара се майка им на Мелъри. — Защо нервничиш така? Заради новия си отбор? Толкова ли са добри?

— Не нервнича — сопна се на свой ред Мелъри. — Всичко ми е наред.