Читать «Желязното дърво» онлайн - страница 12

ЧУКНИ ТРИ ПЪТИ, ЗА ДА ВЛЕЗЕШ

— Какво? Страхотно! — Джерард не можеше да повярва, че Саймън е дешифрирал главоблъсканицата. Той самият никога не би могъл да я реши.

— Фасулска работа! — усмихна се Саймън, пристъпи до скалата и почука три пъти.

Земята под тях затрепери и близнаците полетяха в бездната, която зейна под краката им.

Глава четвърта

В която близнаците откриват едно необикновено дърво, което не прилича на никое друго

Джерард и Саймън тупнаха в ситно изплетена метална мрежа. Джерард закрещя и зарита, опита да се изправи, ала не успя. Накрая се отказа, рязко спря да размахва ръце и крака, но Саймън продължи да се мята и заби лакътя си в окото му.

— Саймън, спри! Спри и ще видиш нещо. Гледай!

Стените на подземната кухина бяха покрити с фосфоресциращи гъби и слабата им светлина осветяваше лицата на три ниски човечета със сива като камък кожа. Дрехите им бяха раздърпани и мръсни, но ръцете им, слаби като клечки, бяха украсени със сребърни гривни с форма на змии, изработени така изкусно, че изглеждаха сякаш се плъзгат и увиват около ръцете на човечетата. В яките им бяха втъкани златни нишки, а на мръсните им пръсти сияеха великолепни пръстени със скъпоценни камъни.

— Я! Какво си имаме тук? Затворници! — изкиска се едното човече. Гласът му беше дрезгав, груб и стържещ като звука от триене на остри камъни. — Толкова рядко имаме живи затворници.

— Джуджета! — прошепна Джерард към брат си.

— Не изглеждат особено симпатични — отвърна Саймън също шепнешком.

Второто джудже приближи, разтърка между пръстите си няколко косъма от косата на Джерард и се обърна към първото.

— Не са кой знае колко оригинални. Обърни внимание — черният цвят на тези косми е прекалено елементарен и скучен. Виж и кожата им — няма нищо общо с мрамора — не е нито гладка, нито бледа. Намирам, че са много зле направени. Тези работи ние ги можем далеч по-добре.

Сърцето на Джерард се сви. Какво искаше да каже джуджето? Отново си помисли колко полезен щеше да им бъде справочникът на Артър Спайдъруик. Спомняше си само, че джуджетата бяха много добри майстори и за разлика от останалите свръхестествени същества не се плашеха от желязото. Даже и да не му бяха взели ножа след инцидента в училище, сега той нямаше да му помогне.

— Дойдохме тук за сестра си — каза Джерард. — Искаме да направим размяна.

Едно джудже се изкиска, но Джерард не видя кое точно. Появи се и още едно джудже. То тикаше пред себе си сребърна клетка на колела и със скърцане я нагласи точно под мрежата.

— Негово Величество Кортинг каза, че ще дойдете. Той няма търпение да се срещне с вас.

— Кой е той? Нещо като крал на джуджетата?

Никой не отговори. Едното джудже дръпна някаква дръжка и металната мрежа се разтвори. Двете момчета се изръсиха право в клетката, а ожулените колене и длани на Джерард пак се разраниха. Вбесен от безсилие, той се вкопчи в сребърните пръти на решетката и ги разтърси.

* * *

Джуджетата подкараха сребърната клетка през лабиринт от подземни коридори и пещери. Стените им бяха влажни, а въздухът — студен.