Читать «Желязното дърво» онлайн - страница 14

Около трона се бяха събрали много джуджета, които мълчаха благоговейно.

— Господарю Кортинг, стана точно така, както казахте — поклони се едно джудже. — Те дойдоха, за да търсят сестра си.

Кортинг се изправи.

— Мулгарат ми каза, че ще дойдете. Какъв късмет имате, че сте тук! Каква чест за вас е, че ще видите началото на края на човешкото господство! Каква чест, че…

— За честта разбрахме, но къде е Мелъри? — прекъсна го Джерард.

Кортинг се намръщи.

— Доведете я! — заповяда той и няколко джуджета незабавно се втурнаха да изпълнят заповедта му. Кортинг отново се обърна към близнаците. — Не е зле да внимаваше какво говорите. Мулгарат скоро ще царува над целия свят, а ние, неговите верни слуги, ще бъдем до него. Той ще оголи земята за нас и тогава ще издигнем нови бляскави гори от железни дървета. Ние ще изградим отново света от сребро, мед и желязо.

Саймън допълзя до решетката на клетката.

— Но това е ужасно! Не бива да го правите, защото и вие ще загинете. Какво ще ядете? Как ще дишате, като няма да има растения, които да произвеждат кислород?

Джерард гледаше брат си с възхищение. Понякога не беше никак лошо близнакът ти да е всезнайко.

Бръчките по челото на Кортинг станаха по-дълбоки.

— Отричате ли, че ние, джуджетата, сме най-великите майстори, които сте виждали? Трябва само да погледнете моето куче ей там, за да признаете нашето превъзходство. Сребърното му тяло е по-прекрасно от каквато и да е козина, то е по-бързо от всяко истинско куче, няма нужда от храна и нито му текат лиги, нито се умилква, за да му дадеш нещо.

Кортинг побутна кучето с крак. То се обърна и се протегна, след това продължи да спи и да похърква.

— Саймън ви говореше за нещо друго — опита се да обясни Джерард, но спря, защото в това време в залата влязоха шест джуджета, които носеха на раменете си голям стъклен сандък.

— Мелъри! — Джерард усети как стомахът му се сви от ужас. Сандъкът приличаше на ковчег.

— Какво сте сторили на сестра ни? — развика се и Саймън, който беше пребледнял като платно. — Не е мъртва, нали?

— Точно обратно — усмихна се самодоволно повелителят на джуджетата. — Тя никога няма да умре. Погледнете я по-отблизо.

Джуджетата поставиха стъкления сандък върху украсена с орнаменти поставка до клетката на Джерард и Саймън.

Косата на Мелъри беше сплетена в красива дълга плитка, която се спускаше като лъскава змия край восъчното й бледо лице. Изящна диадема от сребърни цветя и листенца украсяваше челото й. Устните и бузите й бяха начервени като на кукла, а ръцете й държаха дръжката на сребърна сабя. Беше облечена в бяла роба от богато набран копринен плат. Очите й бяха затворени, но Джерард изпита ужас, че ако ги отвори, ще се окаже, че са стъклени.