Читать «Желязното дърво» онлайн - страница 11

— Джерард? — Слабият глас на Саймън едва достигаше до него от терасата, където все още беше брат му. — Къде си?

— Тук съм — отвърна Джерард. — Не мърдай оттам. Сега ще взема фенерчето.

Той си проправи път до фенерчето, грабна го и го насочи към брат си, търсейки издатини, където Саймън да стъпи или да се хване. Саймън бавно започна да слиза по скалната стена. Докато го чакаше, Джерард дочу кънтящи звуци — далечно бързо барабанене и тежки удари. Не можеше да разбере откъде идват. Като че ли отвсякъде… И отникъде.

Плъзна лъча на фенерчето по скалните стени на кариерата. Бяха високи и непристъпни, със следи от длетата на каменоделците. Как да се измъкнат оттук? Преди да успее да се разтревожи както трябва, лъчът на фенерчето освети каменист ръб, издаден над скалната стена. Около него мъждукаше бледо синкаво сияние.

— Биолуминесценция! — възкликна Саймън.

— Какво? — не разбра Джерард.

— Ами… Това са организми, които произвеждат собствена светлина.

На бледото мъждукащо сияние Джерард забеляза под скалния ръб издълбани преплетени линии. Той насочи лъча на фенерчето право към тях и ахна — в скалата бяха вдълбани букви:

УМНИТЕ КОКОШКИ СЕ ЗАЧУДИХА ТЪПО КАК ДА ВЛЯЗАТ В КОШАРАТА

— По-голяма глупост не съм виждал — отбеляза Саймън. — Няма никакъв смисъл.

— Защото е главоблъсканица! — изпъшка Джерард. — Трябва да я решим час по-скоро.

Нямаха никакво време за губене. Почти стигнаха целта си — Мелъри беше някъде съвсем близо.

— Нали реши главоблъсканицата от тайната библиотека. Няма начин да не решиш и тази — каза Саймън, рязко обърна гръб на брат си и седна.

Джерард пристъпи към него.

— Чуй ме, Саймън, наистина съжалявам за онова, което ти казах преди малко. Съжалявам и се извинявам. Трябва да ми помогнеш — замоли се той. — Всички знаят, че си по-умен от мене.

Саймън въздъхна и се предаде.

— Не знам — проговори той. — Не мога да се сетя по какъв път да тръгнем, за да я решим. Знам само, че в кошарите затварят животните.

Джерард отново погледна думите на скалата. Така. Кокошките снасят яйца. Може би, за да влязат под кариерата, той и Саймън трябва да имат яйца? Глупости! Дали в „Книга за духовете“ пишеше нещо за кокошките и свръхестествените същества? В такива трудни моменти книгата ужасно му липсваше.

— Хей! Я чакай, хрумна ми нещо! — Саймън застана на колене. — Имам нужда от светлина.

Джерард подаде фенерчето на брат си, седна и загледа как той изписа върху пръстта изречението от скалата, започна да задрасква някои от буквите и да ги пише отгоре, но в различен ред.

РИТНИ ТЪП ЧУК И ВЛЕЗ ШЕЗАДА

— Това пък какво значи? Какво правиш? — попита Джерард.

— Според мен буквите или част от буквите трябва да се пренаредят, за да разберем какво съобщение е кодирано. Също като главоблъсканиците от списанията на мама. Това засега е един от междинните етапи.

Саймън се замисли, после бързо написа в праха трето изречение: