Читать «Желязното дърво» онлайн - страница 9

Джерард остана без въздух. Баща му! Майка му говореше с баща му.

Саймън го дръпна за ръкава.

— Хайде, Джерард. Мелъри не е тук.

Джерард имаше чувството, че върху главата му е паднала тухла. Обърна се замаяно и тръгна след брат си. Не можеше да каже какво точно усеща в момента. Може би само огромна празнина…

Саймън отвори вратата и двамата излязоха от фоайето.

Глава трета

В която Саймън решава главоблъсканица

— Какво ще правим? — попита Саймън, докато вървяха по училищния коридор.

— Мелъри е при духовете. Заловили са я — тихо каза Джерард. Още не можеше да дойде на себе си от телефонния разговор на майка му и баща му, но трябваше да го заличи от главата си. Трябваше да заличи всичко друго, освен Мелъри. — Заловили са я и искат да я заменят за книгата.

— Но книгата не е при нас!

— Ш-ш-ш-ът! — прекъсна го Джерард. Имаше идея, но заради духовете не искаше да я изрича на глас. — Ела насам.

Джерард отиде до своето шкафче и извади хавлиена кърпа от сака за тенис. От купчината учебници измъкна „Математика за напреднали“, която беше с размерите на справочника. Огледа я и я уви в кърпата.

— Какво правиш? — попита Саймън.

— Дръж! — Джерард пъхна пакета в ръцете на брат си и извади от шкафчето ученическата си раница. — Малчо ни измами с този номер. Може би ние ще успеем да измамим оня, който отвлече Мелъри.

Саймън кимна.

— Разбрах. Да вървим, но първо да вземем от колата джобното фенерче на мама.

* * *

Двамата се покатериха с мъка по оградата в далечния край на училищния двор. Прехвърлиха се отвъд нея и пресякоха шосето. Отсрещният склон беше обрасъл с гъсти бурени и те започнаха да си проправят път през тях. Стана съвсем тъмно, а светлината на фенерчето беше слаба.

Изкачиха се по голяма купчина камънаци. Някои бяха покрити с влажен и хлъзгав мъх, а други бяха раздробени на огромни късове с опасни остри ръбове. Докато вървяха, Джерард прехвърляше през главата си онова, което чу преди малко. Майка му си мислеше много лоши неща за него, а сега, когато открие, че е изчезнал, щеше да си мисли още по-ужасни небивалици. Каквото и да направи, той винаги се забъркваше в големи неприятности. Ами ако майка му го напъди? Ако го изпрати да живее при баща му, който пък няма да го иска?

— Джерард, виж! — обади се Саймън.

Бяха стигнали до ръба на старата каменна кариера. Скалите бяха копани на стъпала и образуваха тесни неравни тераси. Назъбените им краища стърчаха над десет-петнайсетметрова пропаст, чието дъно зееше далече долу под краката им. Тук-там в процепите по скалните корнизи растяха разкривени недоразвити шубраци. Шосето минаваше по масивния каменен мост, който прехвърляше пропастта на кариерата.