Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 9

— А! — Анабет трябваше да се бори с желанието си да се отдръпне от новата си приятелка. Страхуваше се, че тези гневно светещи йероглифи може да избухнат. — Неловко. Извинявай.

— Недей! — каза Сейди. — Радвам се, когато размазвам лицето на брат си. Но първо ми кажи всичко — за себе си, за полубоговете, гърците и какво общо може да има това с нашия зъл приятел тук.

Анабет й обясни каквото може.

Обикновено не се доверяваше толкова бързо на непознати, но имаше и голям опит в преценяването на хората. Хареса Сейди веднага: кубинките, пурпурните кичури, държанието й… Според досегашния й опит, хората, които са неблагонадеждни, рядко биха си признали, че имат желание да разбият нечия мутра. Със сигурност не биха помогнали на изпаднал в безсъзнание непознат или да му предложат лечебна отвара.

Анабет описа Лагера на нечистокръвните. Разказа някои от приключенията си за битки с богове, гиганти и титани. Обясни, как е забелязала двуглавия лъво-вълко-рак на метростанцията на Западна Четвърта улица и е решила да го последва.

— И ето ме тук — обобщи накрая тя.

Устата на Сейди потръпна. Изглеждаше така, сякаш може да закрещи или да заплаче. Вместо това, избухна в неудържим смях.

Анабет се намръщи.

— Нещо смешно ли казах?

— Не, не — изсумтя Сейди. — Е… малко е смешно. Имам предвид, седим си на плажа и говорим за гръцки богове. И лагер за полубогове и…

— Всичко е истина!

— О, вярвам ти. Твърде нелепо е, за да не е истина. Просто… Мисля си, че всеки път, когато светът ми стане още по-странен, си казвам: Добре. Вече достигнахме максимума на странностите. Поне знам, докъде могат да стигнат. Първо, открих че двамата с брат ми сме потомци на фараони и имаме магически сили. Хубаво. Няма проблем. След това открих, че мъртвият ми баща е слял душата си с Озирис и е станал Господар на Смъртта. Страхотно! Защо не?! После чичо ми пое Дома на Живота и ръководи хиляди магьосници по света, а след това се оказа, че гаджето ми е хибрид магьосник/безсмъртен бог на погребалните ритуали. И през цялото това време си мисля: Разбира се! Бъди спокойна и продължавай напред! И тогава, в един най-обикновен четвъртък, се появяваш ти — Хоп! — и казваш: „О, между другото, египетските богове са само малка част от космическия абсурд. Има и гръцки богове, за които трябва да се притесняваме! Ура!“

Анабет не успя да проследи всичко, което избълва момичето — гадже бог на погребалните ритуали?! — но трябваше да признае, че да се кикотиш, е много по-здравословно, отколкото да се свиеш на топка и да се разплачеш.

— Да — призна тя. — Всичко звучи малко налудничаво, но предполагам, че има някакъв смисъл. Учителят ми Хирон от години ми обяснява, че древните богове са безсмъртни, защото са част от цивилизацията. Ако гръцките богове могат да се мотаят наоколо вече няколко хилядолетия, защо да не могат и египетските?

— Колкото повече, толкова по-весело — съгласи се Сейди. — Но какво ще кажеш за това малко кученце? — Тя взе една малка раковина и я запрати към главата на лабрадора-чудовище, който се озъби раздразнено. — В един момент си седи на масата в библиотеката ни — безвреден артефакт, каменна отломка от някаква статуя, мислим си ние. В следващия миг оживява и се измъква от къщата в Бруклин, преодолява магическите ни защити, преминава пингвините на Феликс и отбива заклинанията ми сякаш са нищо.