Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 8

Анабет се засмя немощно. Намираше нахакаността на другото момиче за освежаваща.

— Не. Определено не съм нормална. Аз съм полубог.

— Аха… — Сейди потупа с пръсти по извитата си пръчка. — Съжалявам, това е ново за мен. Демон бог?

— Полубог — поправи я Анабет. — Наполовина бог, наполовина простосмъртен.

— А, добре. — Сейди издиша, явно облекчена. — Приемала съм Изида в главата си няколко пъти. Кой е твоят специален приятел?

— Моят… Не. Аз не приемам никого в главата си. Майка ми е гръцка богиня. Атина.

— Майка ти.

— Да.

— Богиня. Гръцка богиня.

— Да. — Анабет забеляза, че новата й приятелка е пребледняла. — Предполагам, че нямате такова нещо, ъъъ, там от къде си?

— Бруклин? — Сейди се замисли. — Не. Не мисля. Или Лондон. Или Лос Анжелис. Не си спомням да съм срещала гръцки полубогове в някое от тези места. И все пак, когато си се сблъсквал с магически павиани, богини-котки и джуджета в бански, не се изненадваш особено лесно.

Анабет не беше сигурна, че е чула правилно.

— Джуджета в бански?

— Ммм… — Сейди погледна към кучето-чудовище, което все още се гърчеше в златното въже. — Но тук идва и проблемът. Преди няколко месеца, майка ми ме предупреди. Каза ми да се пазя от други богове и други видове магия.

Шишето в ръцете на Анабет сякаш започна да се затопля.

— Други богове. Ти спомена Изида, египетската богиня на магията. Но… Тя не ти е майка?

— Не — отвърна Сейди. — Искам да кажа, да. Изида е египетската богиня на магията, но не ми е майка. Майка ми е призрак. Е, беше магьосница в Дома на Живота, също като мен, но почина, така че…

— Само секунда. — Главата на Анабет пулсираше толкова силно, че не й се вярваше че нещо би могло да влоши състоянието й. Отпуши шишето с отварата и я изпи.

Беше очаквала вкус на бульон „блатна тиня“, но отварата всъщност напомняше на топъл ябълков сок. Зрението й мигновено се избистри, а стомахът й се успокои.

— Еха! — възкликна тя.

— Казах ти. — Сейди се подсмихна. — Джаз си я бива.

— Какво казваше… Дом на Живота. Египетска магия. Ти си като хлапето, с което се е срещнало гаджето ми.

Усмивката на Сейди се стопи.

— Приятелят ти е срещнал някой като мен? Друг магьосник?

На няколко крачки от тях, подобното на куче същество изръмжа и започна да се бори. Сейди не изглеждаше притеснена, но Анабет се тревожеше от това колко слабо свети вълшебното въже сега.

— Това беше преди няколко седмици — отвърна тя. — Пърси ми разказа някаква шантава история за срещата си с момче, близо до залива Моричес. Очевидно хлапето е ползвало йероглифи, за да прави магии. Помогнало му е да победи гигантско чудовище-крокодил.

— Синът на Собек! — изтърси Сейди. — Брат ми победи това чудовище. Не е казвал нищо за…

— Името на брат ти да не е Картър? — попита Анабет.

Около главата на Сейди затрептя гневена златна аура — ореол от йероглифи, които приличаха на присвити вежди, юмруци и мъртво рисувано човече.

— От този момент — изръмжа момичето, — името на брат ми е Боксова круша. Изглежда не ми е казал всичко.