Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 23

— Това проработи — промърмори тя.

— Беше гениално. — Анабет я хвана за раменете. — Какво беше заклинанието?

— Разхлаби се — каза Сейди. — Смятах… Е, събарянето на неща е по-лесно от събирането им заедно.

Сякаш съгласявайки се с нея, оставащите стени на сградата се пропукаха.

— Хайде! — Анабет хвана ръката на приятелката си. — Трябва да се махаме от тук. Тези стени…

Основите се разтресоха. Изпод развалините се чу приглушен рев. Снопове червена светлина се изстреляха от процепите между отломките.

— О, моля те! — възропта Сейди. — Още е жив?

Сърцето на Анабет се сви, но не беше изненадана.

— Той е бог. Безсмъртен е.

— Е, тогава как…?

Ръката на Серапис, все още стискаща жезъла, се промъкна между тухлите и дъските. Трите глави на чудовището изстрелваха струи пара във всички посоки. Ножът на Анабет все още беше забит дълбоко в черупката на чудовището. Белегът около него изпускаше нажежени до червено йероглифи, гръцки букви и английски ругатни — хиляди години неприлични думи, пуснати на свобода.

Подобно на времева линия, помисли си Анабет.

Изведнъж в съзнанието й изплува идея.

— Минало, настояще, бъдеще. Той контролира и трите.

— Какво? — попита Сейди.

— Жезълът е ключът — каза Анабет. — Трябва да го унищожим.

— Да, но…

Анабет спринтира към купчината отломки. Очите й бяха приковани върху дръжката на камата й, но вече беше късно.

Другата ръка на Серапис се освободи, а след това и главата му. Шапката като кошница за цветя беше смачкана и от нея се сипеше зърно. Шперплатовото фризби на Анабет беше разбило носа и насинило очите му.

— Ще те убия! — изрева той, точно когато Сейди извика за втори път:

— Suh-FAH!

Анабет набързо отстъпи, а Серапис изкрещя, „НЕ!“, когато друга тридесет етажна секция на стената се стовари върху него.

Магията явно беше прекалено силна за Сейди. Тя се свлече като парцалена кукла и Анабет я хвана точно преди главата й да се удари в земята. Докато останалите участъци от стената потръпваха и се накланяха навътре, Анабет вдигна по-младото момиче и го изнесе навън.

Някак си успя да се измъкне от сградата, преди останалата й част да се срине. Анабет чу страховит рев, но не беше сигурна дали беше заради опустошението зад нея или бе звукът на черепа й, разцепващ се от болка и изтощение.

Залитайки, стигна до релсите на метрото и постави внимателно Сейди на земята в бурените. Момичето бе подбелило очи и мърмореше несвързано, а кожата му беше толкова гореща, че Анабет с мъка преодоля надигащата се в нея паника. От ръкавите на магьосницата се издигна пара.

Оттатък, при останките от влака, простосмъртните бяха забелязали новото бедствие. Една след друга, аварийни коли тръгваха към мястото на рухналия жилищен блок. Новинарски хеликоптер кръжеше над главите им.

Анабет се изкуши да изкрещи за медицинска помощ, но преди да успее, Сейди си пое рязко въздух. Клепачите й трепнаха.

Тя изплю парченце бетон, седна омаломощена и се втренчи в стълба от прах, издигащ се в небето, след тяхното малко приключение.