Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 15

Сейди нарами раницата си.

— Значи, ако това е нашият мистериозен бог, къде е…

Точно в това време, тригласен вой проряза оглушителния шум. В противоположния край на сградата, двойна метална врата се отвори с трясък и чудовището-рак влезе вътре с дълги скокове.

За жалост, сега чудовището имаше всичките си три глави — вълк, лъв и куче. Дългата му спирална черупка блестеше с гръцки надписи и йероглифи. Напълно пренебрегвайки летящите отломки, то се промъкна навътре на шестте си предни крайници и после скочи във въздуха. Бурята го издигна нагоре в спираловидна линия.

— Отива при господаря си — каза Анабет. — Трябва да го спрем.

— Прекрасно — промърмори Сейди. — Това ще ме изцеди.

— Какво?

Сейди вдигна жезъла си.

— N’dah!

Във въздуха над тях блесна златен йероглиф:

Незабавно бяха оградени от сфера от светлина.

Гръбнакът на Анабет потръпна. Преди време, когато с Пърси и Гроувър бяха използвали вълшебни перли, за да избягат от подземния свят, се оказа обвити в защитен балон, подобен на този. Усещането беше… клаустрофобично.

— Това ще ни предпази ли от бурята? — попита тя.

— Надявам се. — По лицето на Сейди беше избила пот. — Хайде.

Тръгна нагоре по стълбите.

Щитът им незабавно бе подложен на изпитание. Летящият кухненски плот би ги обезглавил, ако не се беше разбил в силовото поле на Сейди. Парчета мрамор се разнесоха около тях, без да ги наранят.

— Брилянтно — възкликна Сейди. — Сега, дръж жезъла, докато се превърна в птица.

— Чакай! Какво?

Момичето завъртя очи.

— Мислим в движение, помниш ли? Ще прелетя до там и ще спра чудовището. Ти се опитай да разсееш този бог — който и да е той. Привлечи вниманието му.

— Добре, но не съм магьосник. Не мога да поддържам заклинанието.

— Щитът ще издържи няколко минути, стига да държиш жезъла.

— Ами ти? Ако не си в щита…

— Имам идея. Може дори и да проработи.

Сейди извади нещо от чантата си — фигура на малко животно. Уви пръсти около него, след това започна да променя формата си.

Анабет и преди беше виждала хора да се превръщат в животни, но от това гледката не ставаше по-приятна. Спътничката й се сви до една десета от размера си. Носът й се удължи в човка. Косата, дрехите и раницата й се превърнаха в лъскави пера. Сейди се преобрази в малка хищна птица — каня, може би. Сините й очи сега бяха блестящо златни. Сграбчила малката фигурка, здраво в ноктите си, Сейди разпери крила и се хвърли в бурята.

Анабет трепна, когато куп тухли се насочи към приятелката й — но някак отломките минаха право през нея, без да я превърнат в пюре с пера. Формата на магьосницата просто трепна, сякаш се придвижваше под дълбок слой вода.

Анабет осъзна, че Сейди е в Дуат — летеше в различно ниво на реалността.

Идеята провокира ума й да види и други възможности. Ако полубог би могъл да се научи да минава през стени така, да преминава право през чудовищата…

Но това беше разговор за друго време. Точно сега трябваше да се раздвижи. Тя се затича нагоре по стълбите и се хвърли във вихрушката. Метални пръти и медни тръби отскачаха със звънтене от силовото й поле. След всеки сблъсък с летящите отломки, златната сфера светеше все по-слабо.