Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 25

— Не е честно! — уточни тя. — Знаете с какво усърдие започнах проекта. Работех извънредно, четях литература, разработвах образци на тъкачния стан. Снощи ме уговаряте да продължа следването си, а днес…

— Съжалявам, но ситуацията се промени. Рано сутринта ми телефонира Шарл Русел от Париж. Той подготвя нова колекция, която ще засенчи класическия костюм на Шанел. Колекцията ще бъде представена на модно ревю, организирано от Русел, Унгаро, Сен Лоран и Диор. За целта ми поиска нов туид — подчерта Тед и изтръска пурата си. — Това е страхотна сделка, която не бива да ни се изплъзне. Не сте учила напразно. Ще отидем в Париж, където като дизайнер ще представите новия туид, разработен от вас с моя помощ. Проумяхте ли вече, защо проектът е толкова значим за нас?

— Париж?! — промълви тя. — Ще бъдем в … Париж?

— Да. Какво ще кажете?

Кейт остана безмълвна и потъна в мисли: „Дизайнът трябва да е готов до март — не, по-рано, тъй като за Русел е необходимо време за производството… Интервюта за водещи модни списания…“

Не можеше да повярва. Това бе шансът в живота й!

— Но аз още не съм готова? И защо аз? Защо именно аз?

— По две причини — засмя се Тед и изпусна няколко кръгчета от пурата си. — Първо: какъв ще бъде отзвукът, ако примерно Тим се занимава с дамска мода? Вярно, че е представителен мъж, но не би се справил с тази задача. Вариантът не е подходящ. Освен това е важна и рекламата.

Мистър О’Мейли се замисли за малко, после бавно добави:

— Втората причина е, че ви харесвам.

— Харесвате ме? — недоумяваше Кейт. — Не може да бъде!

— Така е. Действително е така! — кимна той. — Имате квалификация тъкмо за тази работа. Не си мислете както винаги, че зад предложението ми се крие користна подбуда.

Кейт стана и го погледна с недоверие.

От рекламите Майкъл Догън щеше да чуе за нея. Какво ли ще предприеме? Не бе в стила му да сключва сделки с туид. Според схващанията му дизайнът на платовете служи предимно за търговски цели и няма нищо общо с изкуството. Майкъл реално ще прецени ситуацията — в това бе уверена. Касае се за нейното бъдеще. Сега имаше възможност да се утвърди в текстилния бранш и не трябваше да я пропусне.

— С какво време разполагаме?

— Шест седмици — осведоми я Тед. — Туидът се произвежда ръчно, тоест ще се забавим малко. Русел ще постави поне пет седмици срок на доставката… Приемате ли?

— Да — плахо отвърна тя.

— Това исках да чуя! — удари с юмрук той по бюрото н набра някакъв номер по телефона:

— Здравей, Роджър! Можеш ли да изпратиш камелии на мис Мак Гий? Добре, тогава всичките, които имаш. Окей, но не забравяй да сложиш визитната ми!

Тед затвори.

— Отвратителни цветя, но тя ги харесва.

— Искате да… й се извините?

— Непременно. Не се караме за първи път. Жените са непостоянни, но вие не го вземайте сериозно.

Смаяна, Кейт напусна кабинета. Всъщност трябваше да се радва на предоставения шанс, но това означаваше още по-тясна съвместна работа с Тед, който безогледно си играеше с чувствата й.

На работното си място мис Донели завари цял куп книги и специализирани списания от библиотеката на Тед. Списанията отразяваха парижката мода и по-специално тази на Русел. На отделен лист беше отбелязано местонахождението на статиите за него от вестници и списания. Доста време бе отделил за тази работа. Сделката не беше случайна, а резултат на изгодни преговори за продажба, които вероятно бяха причина за честите му командировки до Париж.