Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 24

Продавачката се учуди, че Кейт ще купи толкова скъпо една употребявана вещ. Написа на бележка адреса на магазинчето и я подаде на момичето:

— Така по-лесно ще се ориентирате.

Кейт беше в отлично настроение, когато се появи на работното си място с двадесет минути закъснение. Катя изненадано я изгледа от бюрото си.

— Най-после! — каза тя. — Помислихме, че сме те загубили. Какво ще получа, ако не те издам?

— Каквото пожелаеш.

— Може ли чаша чай? — усмихна се приятелката й.

— Чудесна идея! — присъедини се към тях Тим О’Хара.

— Ако мълчите, поръчката ще бъде изпълнена веднага — напомни Кейт.

Когато донесе чайника, Тим не се стърпя:

— Нашите поздравления за колекцията, която ще представите в Париж.

Кейт остана силно изненадана. Нали в момента работеше върху новия проект.

— Представяш ли си, скъпа, нова колекция!? Въпрос на престиж — намеси се Катя.

Мис Донели не разбра и се опита да поясни, че снощи мистър О’Мейли е видял неин образец, а днес й предлага друго.

— Вчера на тържеството ли? — сега изненаданата беше Катя.

„Изглежда, човек може да се довери повече на нея. Тим би се разприказвал“ — разсъждаваше Кейт.

— Отивам при шефа. Не мисля, че интриги се правят по този начин.

— Зает е и не бива да го безпокоите! — каза секретарката, когато Кейт влезе в приемната.

Мъката й разочарованието се смесиха с гняв. Мис Донели вече се намираше в кабинета му, за да го запита защо я залъгва.

Едва сега тя забеляза стройна женска фигура с гръб към нея, която бавно се обърна. Жената носеше син костюм и воалетка. Руса коса, червени устни… Това мокеше да бъде само Мойра Мак Гий.

— И вас ще сполети същата участ — каза презрително годеницата му, хвърляйки смразяващ поглед към Кейт.

После сне пръстена от ръката си и го постави на масата.

Когато напускаше помещението, Кейт забеляза сълзи в очите на Мойра, седна в едно кресло и погледна към Тед.

— Надявам се, че не ви попречих?

— Преди два и половина месеца вие бяхте за мен само една непозната студентка, а сега заплашвате съществуването ми. Колко бързо се променя всичко! — отбеляза той, запали пура, седна и невъзмутимо преметна крака върху дъбовото бюро пред него.

Кейт не знаеше, какво се е случило с Мойра. Вълнуваха я други проблеми:

— Не съм ли още в екипа по разработката на проекта „Нови тенденции в производството на туид“?

— Необходима сте ми другаде — обясни Тед, изпускайки гъст облак дим.

— Но аз не желая…

— Ако не бяхте закъсняла сутринта, първа щяхте да наумите причините. Мис Донели, изглежда, забравяте, кой е шеф тук и кой разпределя работата! Вслушайте се в думите ми и не ме изнудвайте. Защо ли не ви предложих преди време пет хиляди лири? Щеше да бъде най-успешната сделка в живота ми — отвърна той, сваляйки краката си от бюрото и се изправи.

„Непоносим човек — помисли си Кейт, но в същия миг си спомни целувките през нощта пред входната врата. Как допусна тази подла игра?“

Стисна зъби. Точно сега не трябваше да избухва, а да изясни положението си.