Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 27

— Така мислиш ти, защото твоята работа е по-интересна, а моята мечта е не да пиша само писма и адреси. Желая да се съберем с Тим, да се грижа за децата ни. С мен сигурно ще бъде щастлив.

— Убедена съм в това. А той покани ли те на тържеството?

— Да, като заместник. — горчиво се усмихна Катя.

„Какво ли е станало с Тим, за да се отнесе така коравосърдечно с нея“ — помисли си Кейт и попита:

— Ти какво му отговори?

— Казах му за Кен, с когото вече се бях уговорила. Тим остана като попарен, но това не ме утешава. Бих дала всичко, за да танцувам с него.

— Не се тревожи. Всичко ще се уреди.

В това изпълнено с работа и много напрежение време Кейт си мечтаеше да види със собствените си очи картините на великите майстори на четката Ван Гог, Утрильо, Писаро и Бонард в Париж. Неочаквано тя узна, че е настъпила важна за нея промяна.

— Както знаете, лекциите са предвидени за два семестъра. Искам да доведа до знанието ви, че те ще бъдат изнесени от професор Догън — съобщи един преподавател пред аудиторията.

Кейт застина като вцепенена. Не повярва на ушите си, докато около нея информацията живо се обсъждаше. Сърцето й заби по-силно, щеше да се срещне с Майкъл още преди да замине за Париж!

Вечерната рокля за партито надмина и най-смелите й очаквания — стоеше й по мярка, само наметалото трябваше да се промени. Тя отстрани връзките и рюша и прикачи щрас по кантовете му.

Когато се въртеше пред огледалото с новите си дрехи, неочаквано се появи Лаура.

— О, Лаура! Исках да те изненадам!

— Не ти ли стана твърде много! — закани се с пръст нейната хазайка и добави:

— Майка ти ще припадне, ако те види.

— Не се безпокой. Можеш да я уведомиш, но други не бива да узнаят.

— Ще бъда като гроб — увери я Лаура. — Къде ще си намериш дантелено бельо?

Кейт замълча.

— Ще ти дам — предложи тя, повеждайки я към таванската стая.

Покривът беше толкова нисък, че се навеждаха. Лаура освети с прожектора една стара ракла. Отвориха я — най-отгоре лежеше сгъната дантелена рокля на розови цветчета — сватбената й рокля. Под нея откриха френски корсет.

— Носех жартиери, но те изчезнаха загадъчно — призна тя.

— Изчезнаха? — не повярва Кейт. — Твоите жартиери?

— На тях беше прикрепено сребърно медальонче с надпис „Младоженци“. Питър ги закачи върху бравата на хотелската стая по време на медения ни месец. Изглежда, някой ги е взел като трофей.

— Или за щастие — допълни Кейт и се хвърли на врата й. — Благодаря ти, Лаура!

Двете се прегърнаха и се разсмяха като ученички.

VII.

В края на октомври настъпи дългоочакваният ден — тържеството на учредителите.

Кейт прекара цял час във ваната, след което седна пред огледалото, сложи си сенки, руж и червило. Завърза на конска опашка косата си и я изсуши. На вратата се почука и влезе Лаура. Нейното лице бе румено като цвета на роклята й.

— Вече си готова? — попита Кейт. — След малко ще се облека и аз.

— Трябва да отида навреме. Обещах на Тед да помогна за вечерята. Персоналът е нов и ако не е под наблюдение, може да възникнат неуредици.

Тонът, с който Лаура изрече тези думи, издаваше задоволство от гласуваното й доверие. С очите на цербер тя би следила персонала и горко на този, който повреди нещо.