Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 23

— В един ресторант. Тед ме покани на вечеря — отвърна тя.

— Мойра би се „зарадвала“, ако разбере. Вчера много се ядоса, когато мистър О’Мейли ненадейно изчезна.

— Тя присъстваше ли на тържеството? — изненадано запита Кейт.

— Естествено, нали е негова годеница.

— Тед искаше да обсъди нещо с мен, видя и новата ми мостра. Не мислех да продължавам следването си, но той ме убеди.

— Не е лесно да му се възразява, нали? — вметна Лаура, приготвяйки закуската на Питър. — Знаеш ли, струва ми се, че той не е твой тип. Съществува ли… друг мъж в живота ти?

Все някога Кейт очакваше този въпрос, затова кимна утвърдително. Играта на криеница свърши.

— Кой е той? — наля чай Лаура. — Някой от остров Гърнзи?

— Да, но мама не знае и по-добре не й казвай. Между нас всичко е приключено. Разделихме се и се опитвам да го забравя.

— Ще ти се удаде само в началото. Майка ти ще те разбере, защо не й кажеш?

Кейт изпи чая си, приготви се набързо и излезе. Хладният въздух навън съвсем я разсъни. В главата й цареше истински хаос от мисли. Всичко около нея беше така объркано. Въпреки страстните целувки на Тед, мис Донели не се самозалъгваше и не очакваше нищо от него. За нея той си остана загадка. Защо ли присъствието му я правеше така несигурна? О’Мейли се бе настанил в съзнанието й против нейната воля. Не се ли досещаше той, че Кейт беше хлътнала по него или просто желаеше да докаже, че Майкъл е попаднал на неподходяща жена? Кратък разговор с професор Догън щеше да изясни нещата.

Кейт не искаше да продължава играта. Фактът, че Тед заряза годеницата си на тържеството, я порази. Явно той не се съобразяваше с никого. Тя се огледа и с уплаха установи, че се е заблудила — улицата беше непозната за нея. Погледна часовника си и през ума й мина, че Тед я предупреди да не закъснява. Върна се обратно, за да излезе от улицата, но вниманието й привлече витрината на един оказионен магазин. Застана като прикована пред нея. Сред потънали в прах кукли, антични лампи и кожени албуми висеше елегантна нощница от бяла коприна, която събуди любопитството й.

Кейт се приближи до стъклото на витрината. Вероятно нощницата струваше цяло състояние… Ако я боядисаше, щеше да изглежда като вечерна рокля. Дори би използвала наметалото й като джемпер след малка поправка.

На почукването й се отзова възрастна жена.

— Отваряме след час, мис, — посочи тя табелката върху остъклената врата.

— Бъдете така добра, позволете да погледна нощницата! Моля ви!

— Имате късмет, че в момента съм тук — отговори продавачката, откачайки дрехата от витрината.

Нощницата беше в по-добро състояние, отколкото Кейт предполагаше. Почти неизползвана, с добра кройка — плътно прилепваща горна част с тесни презрамки и права пола. Цяла мечта! Наметалото имаше подплата и гарнитура, която можеше да се отстрани.

Кейт поглади блестящата коприна.

— Колко струва?

Жената сложи очила и погледна етикета. Поклати глава и каза:

— Не е евтино — шест лири, мис.

— Шест лири?! — едва сдържа усмивката си Кейт.

Страхуваше се, че цената ще е много по-висока.

— Купувам я — бързо реши тя, — но имам само три лири в себе си. Ще ги вземете ли като капаро с уговорката, да ви доплатя през обедната почивка?