Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 26

Кейт разлистваше списанията с интерес.

— Моите поздравления! — прозвуча гласът на Катя зад нея.

— Благодаря! Още не мога да повярвам.

— Ако моделите на Русел се разпродават добре, а аз не се съмнявам в това, тогава всички ще имаме повече работа отпреди, фирмата ще преуспее, сигурно Тим ще получи по-високо възнаграждение и тогава би се замислил за женитба. Щях да забравя — Кен Уилогби ми телефонира.

— Кой? — не разбра добре Кейт.

— Кен Уилогби… мъжът, който ще ми бъде кавалер на партито на учредителите. Съгласен е. Предложи един свой приятел, тъй като стана дума и за тебе.

— Наистина ли? — зарадва се Кейт.

С него тя щеше да се чувства по-сигурна пред Тед. Идваше й като по поръчка. Нещата се нареждаха добре.

— Ти съгласна ли си? Прекрасно! — сияеше Катя. — Не го познавам, но е колега на Кен — от години са приятели и се нарича Никола Йеролд. Изглежда добре и обича забавленията.

— Окей, скъпа! Вече имам рокля. Кой във фирмата е най-добрият бояджия? — прошепна мис Донели, за да не чуят околните.

— Най-добрият бояджия?

— Да. Това е стара рокля, която искам да пребоядисам. Останалото е изненада.

— Аз ще взема от сестра си една зелена рокля, а това е любимият ми цвят. Попитай в бояджийницата, там ще те осведомят.

— Достатъчно си побъбрихте, момичета? — намеси се Тим. — Ако не възразяваш, необходима ми е помощта ти, Кейт.

— Идвам! — смигна тя на Катя и се приближи към него.

— Искам да те попитам, дали желаеш да те придружавам по време на партито? — започна Тим.

— Съжалявам, Тим! — твърдо отвърна тя. — Вече съм заета.

— Разбирам — скри разочарованието си той и повдигна рамене. — В такъв случай ще се задоволя с Катя. Последна надежда…

— Как можеш да говориш така. Тя е прекрасно момиче.

Тим мълчаливо изпи чая си.

Кейт ходи по работа в бояджийницата и успя да се консултира с главния майстор, който я насочи към светложълт цвят. Тя реши за разумно да се вслуша в съвета му, още повече, че жълтото й отиваше.

През последните дни Кейт не се оплакваше от безсъние. Вечер се връщаше изтощена и си лягаше веднага. Имаше нощи, когато заспиваше с дрехите, а на другия ден беше като пребита. Струваше й се, че се е състарила с няколко години.

— Кейт, може ли една жена да има едновременно двама мъже? — попита я веднъж Катя по време на работа.

Мис Донели не се озадачи. Не й бе необходимо да я пита за „втория мъж“ — той беше Тед, докато мечтата на нейните безсънни нощи, идолът, суперменът, героят, когото Катя обичаше, се наричаше Тим О’Хара.

— Не знам, Катя — въздъхна тя.

Приятелката й изглеждаше нещастна и сподели:

— Мъжете остават без крака да тичат след някоя, а като я получат, бързат да избягат.

— Имаш право! Но все пак ние имаме своята работа.