Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 22

— Не желая да следвам!

— Има и други професори освен Майкъл Догън. Моля ви, опитайте!

— Какво ще стане, ако откажа?

— Съжалявам, но тогава ще се принудя да използвам цялата си власт — безцеремонно заяви той.

— Явно, не сте свикнал да ви се противоречи?

— Да. Вие сте най-своенравното създание, което съм срещал досега. Предупреждавам ви, търпението ми има граници! Не си играйте с огъня, за да не си опарите пръстите!

— Щом настоявате, приемам предложението — каза Кейт изведнъж.

Смяташе, че следването ще й даде възможност, от една страна, да се среща по-рядко с Тед, а от друга — да се свърже с Майкъл.

Сервираха виното. Келнерът се отстрани, докато Тед го опитваше.

— Отлично — кимна той. — можете да наливате.

Кейт отпи глътка вино:

— Чудесно… и много… съблазнително…

Келнерът се учуди, когато двамата му клиенти избухнаха в звучен смях.

Сребристият лотос спря пред къщата на О’Конърови.

— Знаете ли, че наближава полунощ? — отбеляза Кейт.

— И да не закъснеете утре за работа? — предупреди Тед.

— Не в това е проблемът. Забравих да оставя бележка на Лаура, когато излязохме. Няма да се изненадам, ако е алармирала полицията.

— Както изглежда, всички спят. Ще ви придружа до входа.

Вратата беше заключена, а ключът — пъхнат отвътре.

Позвъниха. Тед се облегна на касата на вратата, пъхна ръце в джобове и нежно я погледна.

— Удържах ли на думата си да не ви докосна? — прошепна тихо той.

„Къде е Лаура? Защо се бави толкова?“ — мислеше си Кейт, но нямаше възможност да позвъни втори път, защото О’Мейли закриваше бутона с рамо.

— Да, вие сте джентълмен и удържахте на думата си.

— Сега вече това задължение отпада — каза Тед, като се наведе към нея и я погледна в очите.

Сърцето й затуптя.

— Не…, оставете ме!

Той я прегърна и затвори устата й със страстна целувка.

Всичко около Кейт се завъртя и тя се отпусна в обятията му. Побиваха я тръпки, когато целувките му обсипваха шията й — кожата й настръхна.

Тед опря ръка на нейното рамо и прошепна:

— Вървете си, преди да ви е прелъстил един необуздан ирландец пред прага на квартирата ви.

В този момент вратата се отвори.

— Кейт!

Лаура я погледна изумена:

— Мислех, че отдавна си в леглото? Откъде идваш по това време?!

— Мис Донели беше с мен по служба. Ще ни извините ли за закъснението? — обади се Тед.

Лаура погледна подозрително към него — едва сега го забеляза.

— Убедих Кейт да продължи следването си. Как е Питър? — почувства се задължен да прибави той.

— След много пунш човек не се чувства добре обикновено. Дано не се повтори на празника на учредителите, че ще му се видят фойерверки…

— Фойерверки ли… Идеята е добра.

— Шегувам се — обясни Лаура. — А ти, Кейт, веднага в леглото! Не знам какво ще кажа на майка ти.

— Абсолютно нищо! — промълви тя, подавайки ръка на О’Мейли. — Благодаря за вечерта! Беше прекрасно.

— Радвам се, че ви е харесала.

Кейт затвори вратата след себе си и дочу, как Тед си подсвирваше весело на път към къщи.

VI.

Трудно бе за Кейт да издържи на изпитателния поглед на Лаура по време на закуска.

— Къде беше снощи?