Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 21

— Знаете ли, това е най-щастливият ми миг, откакто… — запъна се тя.

Тед вдигна вежди в очакване на следващите й думи.

— Няма ли да се доизкажете?

— Откакто съм в Дъблин…

— Мисля, че щяхте да кажете нещо друго.

Действително, Кейт искаше да продължи: „… откакто ми показахте околностите на Дъблин“.

С тъга си спомни за онова време … телеграмата от Майкъл, радостта от срещата, посрещането. Едва, когато той й съобщи за предстоящия си развод, тя почувства истинска радост, но не за дълго…

— Забравете думите ми. Да не си проваляме вечерта. Искахте да говорим служебно… — подхвана Кейт, мислейки, че околните ги вземат за влюбена двойка и закри лице с картата за меню.

Внезапно очите й се насълзиха. Стори й се абсурдно, дори смешно.

„Защо пък не — ако Тед не ми е шеф и не беше сгоден, ако ги нямаше Мойра и Майкъл, ако…“ — разсъждаваше тя, но гласът на келнера прекъсна мислите и.

— Едно сухо мартини, Дан! — поръча Тед.

Кейт разбра, че тук го познават, но бе доволна — особено след случая с Хенри, че не се държеше с нея като с метреса.

Това бе служебна покана за вечеря и не вършеха нищо потайно или нередно. Все пак тя остана нащрек, за да избегне евентуални неприятности.

— И за мен! — допълни тя.

— Не предпочитате ли вино пред мартини?

— Скоро ставам на двадесет и две. Не се безпокойте, няма да падна веднага от стола.

— Страхувам се, че трябва да сте трезва. Предстои ни сериозен разговор. Но както желаете. Моля, донесете мартини и за двамата.

— Дадено, сър!

— А какво предпочитате за вечеря?

Кейт погледна менюто:

— Блини с хайвер и сьомга.

— Обичате ли риба?

— Да. Защо питате?

— Препоръчвам ви един местен специалитет — печен фазан.

— Тогава поръчайте, ще го опитам.

— Вие сте жена, която знае какво иска. Добре, мадмоазел. Ще поръчам и бяло вино — сладко или сухо?

— Изберете вие. Обичам приятните изненади. Впрочем, откакто съм тук, вие постоянно ме изненадвате — отбеляза тя.

— Приятно, надявам се.

— Да, но не винаги.

— Това зависи до известна степен и от вас.

Келнерът донесе поръчката и Тед добави:

— Моля, бутилка вино „Батард Монтраше“! Мартини не се пие наведнъж — обясни той, когато партньорката му взе чашата си.

— А как?

— Задържа се в устата — усмихна се Тед.

Кейт също се засмя.

— В такъв случай ще го пия цяла вечер — пошегува се тя.

— Сега вече знаете как се консумира мартини.

Питието имаше вкус на лекарство. Скоро Кейт почувства тръпчивия му вкус, отпи още малко и попита за целта на настоящата покана.

— С една дума: не желая да загубите стипендията си, това е всичко — лаконично отвърна О’Мейли.

— Означава ли това, че не сте доволен от работата ми?

— В началото бях скептично настроен. Понеже всички ме убеждаваха да назнача жена, постъпих така. Оказа се, че притежавате не само талант и усърдие, но и амбиция. Понасяте критика. Искам да ви помогна за в бъдеще и предлагам да останете на щат при нас с цяла заплата, като продължите следването си в колежа. Надявам се, че и занапред ще има работа за вас и фирмата „Догън О’Мейли“ няма да бъде ощетена.