Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 20

— Момент! — обезпокои се тя. — Струва ми се, че тържеството трябваше да бъде у вас?

— Да, но сега отиваме на друго място.

— Но вие казахте, че…

— Премислих — прекъсна я той. — Вечерта е хубава и трябва да се използва рационално. Тържеството в чест на учредителите се организира от други и моето присъствие не е наложително. Аз само го финансирам. Сега искам да ви поканя на вечеря.

— Вече съм вечеряла! Не обичам да ме отвличат по такъв начин.

— Нямам такова намерение, мис Донели.

Тъмните му очи отразяваха Светлината от арматурното табло.

— Бъдете напълно спокойна — няма да ви докосна. Само ви каня на вечеря. Вярвате ли ми?

Кейт се облегна назад, докато колата набираше скорост в тъмнината. Бе решила да избягва близостта на този мъж… Какво да предприеме? Да повярва ли на обещанието му?

— Честна дума?

— Да. Давам ви честната си дума. Освен това искам да разговаряме служебно. Съгласна ли сте?

Тя се озадачи:

— Преди малко ме упреквахте, че мисля само за работа…

— Ето, сега пък вие разобличихте мен, работодателя кожодер — засмя се той.

Смехът му бе така заразителен, че Кейт не устоя. Изведнъж й хрумна нещо:

— А гостите ви… Знаят ли къде сте? Какво ще си помислят?

— Не знаят. Просто се измъкнах, без да ме видят. Приемете извиненията ми за онова, което се случи миналата седмица. Не беше достойно от моя страна. Съжалявам! Противно на очакванията ми, Хенри Уйклоу си е държал езика зад зъбите.

Кейт можеше вече да си отдъхне.

— Приемам извиненията ви, ако държите още на честната си дума и моля без изненади…

— Ще ми позволите ли само една малка изненада? — помоли Тед, когато на един кръстопът колата се отклони вдясно и започна да се изкачва по хълма.

Меката светлина на фаровете очерта силуета на замък, чиито кули бяха обрасли с бръшлян. Типичен ирландски замък.

— Надявам се, че отговаря на вашия вкус. Замъкът хотел разполага с първокласна кухня — добави той.

Влязоха в двор, застлан с плочи. На паркинга се виждаха луксозни лимузини и спортни коли. Лотосът спря близо до входа. Портиер в ливрея се приближи с отмерени крачки и отвори вратата на Кейт, а мистър О’Мейли предаде ключа от автомобила на един младеж.

„Дано не изчезне с нея“ — помисли си Кейт.

Двамата влязоха под ръка в огромния хотел, обзаведен във викториански стил. Разкошът, разкрил се пред очите на Кейт, надмина очакванията й. Целият салон беше облицован с мрамор. Свещи в сребърни канделабри, тежък плюш, канапета с брокат и тапицирани с коприна столове — великолепие от миналите векове — я накара да затаи дъх.

— Май трябваше да се преоблека? — подхвърли нервно тя, усещайки, че посетителите наоколо я наблюдават.

Тед погледна плътно прилепналите й дънки:

— Не се безпокой — утеши я той, възвръщайки самочувствието й. — Това е хотел, където гостите идват след риболов или поход, а това предполага по-свободно облекло. Едва ли някой ще предпочете да носи цял ден бяла риза с колосана яка.

Ресторантът приличаше на море от светлини. Скоро Кейт се развесели. Откъде ли идваше това настроение? Вечерта й се струваше като предварителен подарък за рожден ден.