Читать «Жадувам за твоите ласки» онлайн - страница 19

— Нямам време — продължи Кейт. — Искам още днес да завърша мострата. Вечерята ще мине и без мен.

— Ела, нека нашият гений да твори — рече Питър, появявайки се на вратата с одеколон в ръка. — Не спирай развитието й.

— Обещах на майка ти да не се преуморяваш, а ти работиш понякога и през нощта — вайкаше се Лаура.

— Достатъчно голяма е и сама да се оправи — подчерта съпругът й. — Остави я на спокойствие!

Преди Лаура да възрази, Питър я улови за ръката и заедно излязоха в коридора. Секунди по-късно външната врата се затвори и ключалката щракна.

Кейт се отдаде на заниманието си. Образецът изглеждаше добре — свежите му цветове грабваха окото.

Настойчиво почукване прекъсна работата й.

„Боже мой, като че ли има пожар“ — помисли си тя, отправяйки се към вратата.

На входа стоеше Тед О’Мейли.

Кейт беше толкова изненадана от появата му, че за миг остана неподвижна.

— Може ли да вляза? — попита той, тъй като тя не помръдваше от мястото си. — Или ще разговаряме на прага?

Тя си спомни за недовършената мостра, която не желаеше да му показва.

— Моля… Заповядайте!

Тед влезе в хола, а Кейт се разположи пред тъкачния стан така, че да скрие проекта си от погледа му.

— Свърши ли тържеството или още не е започнало? — заинтересува се мис Донели.

Като магнит тъкачният стан привлече Тед.

— В разгара е, а аз дойдох за вас. Какво виждат очите ми там?

— Образец за новия ни проект — скромно отвърна Кейт. — Как го оценявате?

— Не е лошо.

— Не е лошо! Това ли е всичко? Какви недостатъци намирате? — засегна се тя.

— Никакви. Оценявам дизайна, едва когато е готов. Началото е обнадеждаващо. Продължавайте.

— Не ви очаквах. Започнах преди малко…

— Знам. Поканих ви на партито, но вие не ме удостоихте с тази чест. Може би сега ще промените решението си?

— Не съм свършила работата си. Защо не ви харесва? Не отговаря ли на изискванията ви?

— Не съвсем… — отвърна Тед, подхвърляйки ключовете от колата. — Несъмнено мострата е добра, но е твърде традиционна. Сегашното младо поколение пет пари не дава за традиции и условности. Младежите умишлено се обличат нестандартно и налагат на модата свой стил. Те искат да шокират с облеклото си, да бъдат екстравагантни и оригинални, а не да се харесват. Не забравяйте това.

Кейт мълчеше засегната и той добави:

— Дизайнът още не е готов, но няма да напреднете много, ако продължите работата си тази вечер.

Мис Донели се приближи като лунатик към стана, без да помисли, че така дистанцията между двамата намалява, вместо да се увеличава, както тя желаеше. Огледа продължително проекта си и каза съкрушена:

— Изглежда, липсва контрастният цвят — червен или чер…

— Ще дойдете ли или не?

— Наистина по-добре ще бъде да продължа работата си утре. Но… първо да се преоблека — отвърна тя, поглеждайки дънките си и отпуснатия пуловер, по който бяха полепнали вълнени конци.

О’Мейли я огледа и кимна:

— Не е необходимо! Нищо не ви стои по-добре от дънките. А и при тази фигура… Да тръгваме!

Лотосът, паркиран пред къщата, плавно потегли в хладната октомврийска вечер. Кейт знаеше, че Тед живее наблизо и се учуди, когато тръгнаха в друга посока.