Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 71

Да, да, да.

Това вече беше от второстепенно значение за Генади. Той извади мобилния си телефон и проведе кратък разговор с някого на руски. После, все още на телефона, ми зададе серия от въпроси. Номер на социална осигуровка? Номер на шофьорска книжка? Имена на хазяина и работодател? Коя е банката ми и какви кредитни карти притежавам. Извадих картата за социално осигуряване и шофьорската книжка и изчетох съответно номерата. После му казах имената и другите неща, които искаше, а той препредаваше информацията на руски на човека от другата страна на линията.

След като приключи с това, Генади прибра телефона си и се върна към разговора за проекта. След петнайсет минути телефонът му иззвъня. Както преди, той говореше на руски като по едно време закри телефона с длан и каза шепнешком: „Окей, одобрен си. Значи колко? Седемдесет и пет? Сигурен ли си? Искаш ли повече? Сто хиляди?

Направих пауза, после кимнах „да“.

Като приключи с телефона, каза:

— Ще ги имаш след половин час.

После сложи телефона настрана и постави ръце върху масата.

— Окей — каза той, — кои участват в това нещо?

СЛЕД ПОЛОВИН ЧАС, точно на минутата, пристигна още един младеж. Генади го представи като Лио. Той беше кльощав и не по-различен от Генади, но нямаше неговите очи, нямаше това, което отличаваше Генади, сякаш на него беше прилепено нещо, взето от Генади по хирургически път. Може би бяха братя, или братовчеди и може би, започнах да разсъждавам аз, бих могъл да извлека някаква полза от това.

Те си казаха набързо нещо на руски, после Лио извади един дебел кафяв плик от джоба на якето си, сложи го на масата, измъкна се от сепарето и си тръгна без да каже нито дума. Генади бутна плика към мен.

— Това е минимумът, окей? Краткосрочен заем, за пет седмици, по двайсет и пет хиляди всеки път. Аз ще идвам в твоето жилище всеки… — той направи пауза и се загледа в плика — .. всеки петък сутрин, започваме след две седмици, считано от днес. Той вдигна плика с лявата си ръка. — Това не е шега работа, Еди, вземеш ли ги сега… ставаш мой. — Аз кимнах. — Да обяснявам ли подробностите?

Поклатих глава.

Подробностите, предположих, най-малкото включваха крака, колене, ръце, ребра, бейзболни бухалки, електрически шокове на добитък.

— Не — поклатих отново глава. — Всичко е наред. Разбирам.

Вече нямах търпение да се махна оттук сега, след като имах парите, но не биваше да показвам, че толкова бързам. Оказа се обаче, че самият Генади трябва да тръгва, защото закъснява за друга среща. Разменихме си телефонните номера и преди да тръгне, се уговорихме да си уредим друга среща след около седмица. Той щеше да провери някои неща, а аз щях да работя по скицирането, може би дори разширяването на сюжета за книгата, която по време на разговора някак си беше мутирала от роман в сценарий за филм.