Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 38

Вчера по това време нито едно от тези неща все още не беше започнало.

Много скоро нямаше да мога да питая тази мисъл. За което в известен смисъл се радвах, защото всеки път когато си помислех това, изпадах в неприятния капан на усещането, че може би има някакъв вид отмяна на смъртната присъда, че сякаш съществува някакъв гратисен период за тези неща, през който можеш да се върнеш, да поправиш стореното и да получиш морално обезщетение за грешките си.

Вървях безцелно, минах няколко пресечки, после спрях такси. Седнал на задната седалка, докато се движехме към Манхатън, си преповтарях разговора с Мелиса, възпроизвеждах го в главата си няколко пъти. Въпреки темата на разговора, тонът му беше почти нормален, от което бях прекомерно доволен. Но имаше нещо различно в тембъра на гласа й, нещо, което бях открил преди това, когато слушах записа на телефонния й секретар. Имаше някаква плътност или инертност, но защо? От разочарование? От цигарите? Заради децата?

Какво знаех аз?

Загледах се навън през страничния прозорец. Номерата на пресечните улици — Петдесет и някоя, Четирийсет и някоя, Трийсет — отминаваха бързо сякаш нивата на напрежението спадаха, за да ми позволят да вляза отново в атмосферата. Колкото повече се отдалечавахме от Линдън Тауър, всъщност, толкова по-добре се чувствах, но изведнъж нещо ме удари в главата.

Върнън бил замесен с някакво вещество, беше казала Мелиса. Мисля че знам какво означава това — и вероятно като директна последица от това вещество е бил първо пребит, после убит. Що се отнася до мене, докато Върнън лежеше мъртъв на дивана, аз претърсих спалнята му, намерих завити на ролки банкноти, тефтер и петстотин таблетки. Бях скрил тези неща и излъгал в полицията. Сигурно това значеше, че сега и аз съм замесен в нещо, свързано с някакво вещество.

И може също да съм в опасност.

Дали ме беше видял някой? Не мисля. Когато се върнах от закусвалнята в апартамента, похитителят е бил в спалнята и е избягал веднага. Единственото, което може да е видял, беше гърбът ми или в най-лошия случай да ме е зърнал, когато се обърнах, както аз го бях зърнал, но това беше просто едно тъмно размазано петно.

Той или някой друг обаче може да са наблюдавали Линдън Тауър отвън. Може да са ме мярнали, когато съм слизал с полицаите, да са ме проследили до полицейския участък — да ме следят в момента.

Казах на шофьора да спре.

Той се изтегли на ъгъла на Двайсет и девета и Втора улица. Платих му и слязох. Огледах се наоколо. Никаква друга кола, или коли, не бяха спрели по същото време, макар че е възможно да съм пропуснал нещо. Във всеки случай, запътих се бързешком по посока на Трето Авеню, като поглеждах зад рамо през няколко секунди. Стигнах до спирката на метрото на Двайсет и осма улица и Лексингтън и взех шеста линия до Юниън Скуеър, после линия „L“ посока запад до Осмо Авеню. От там се качих на един градски автобус обратно до Първа улица.

МИСЛЕХ ДА ВЗЕМА ТАКСИ от тук и да направя няколко обиколки, но бях много близо до вкъщи и прекалено изморен, и честно казано, в този момент не вярвах, че някой ме е проследил, така че просто се предадох, слязох след Четиринайсета улица и извървях пеша останалите няколко пресечки до нас.