Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 210

Шофирах седем-осем часа, като спрях само веднъж да заредя с бензин, където също така взех последните две таблетки от сребърната кутийка.

СПРЯХ В НОРТВЮ МОТЪР ЛОДЖ в около десет часа. Нямаше смисъл да шофирам по-нататък. Беше пълна тъмница, а и къде щях да отида така или иначе? В Мейн? Ню Брасуик? Нова Скотия?

Регистрирах се в мотела с фалшиво име и платих за стаята в брой. Предплатих.

За две нощи.

След като преодолях първоначалния шок от обзавеждането и комбинацията от цветове в стаята, легнах на леглото и се загледах в тавана.

Според бюлетина на новините по телевизията, които бях видял, аз бях издирван убиец. Не точно така се виждах аз, но предвид на обстоятелствата, знаех, че ще ми бъде много трудно да накарам някой да възприеме моята гледна точка.

Това е дълга история — ще трябва да кажа аз.

И после ще трябва да я разкажа.

Дали го бях осъзнал в момента, или не, сега си дадох сметка защо бях сложил лаптопа в сака си. Последното смислено нещо, което някога съм правил, ще бъде да разкажа какво се случи с мен и да оставя някой след мен да прочете историята. Прекарах на леглото още доста време, обмисляйки нещата. Но после си напомних, че не ми остава толкова много време, през което да мисля свързано.

Затова станах от леглото. Включих телевизора, но намалих звука. Извадих лаптопа от сака, както и една от бутилките Джак Даниелс. Сложих пластмасовото флаконче с парацетамол на малкото нощно шкафче. После седнах на този плетен стол и с шума от машината за лед като фон започнах да пиша.

СЪБОТА СУТРИН Е, рано сутринта и аз започвам да чувствам умора. Това е един от първите симптоми, когато спреш вземането на MDT — така че, все едно, малко или много привършвам с това.

Привършвам какво?

Това истинска и честна равносметката ли е за пътя, по който се бях приближил толкова много до постигане на невъзможното, да разбера невъзможното за разбиране… да стана един от най-добрите и най-умните? Това разказ за халюцинации, сън за възможността да бъдеш съвършен ли беше? Или е просто историята на един лабораторен плъх, някой, на който са окачили етикет, следили са го и са го фотографирали, след което са го изхвърлили от употреба? Или — даже още по-просто — последната изповед на един убиец?

Вече не знам и дори не знам дали има значение.

Освен това чувствам сънливост и съм много слаб.

Мисля да полегна.

БЯХ СПАЛ ОКОЛО ПЕТ ЧАСА, неспокойно, като се мятах и обръщах. През цялото време имах чувството, че съм изпаднал в продължителен, тревожен сън и когато се събудих имах главоболие. Загубил ориентация, изтощен, без сили, замаян, с гадене, станах от леглото, върнах се на плетения фотьойл и преместих лаптопа в скута си.

Сега е около дванайсет часът през деня, телевизорът още работи и аз го превключих на CNN.

Очевидно нещо много значимо се беше случило от снощи насам или рано тази сутрин. Виждам кадри с бойни кораби, струпани в Мексиканския залив, войници, които се разполагат в пограничните райони, министърът на отбраната Кейлъб Хейл на извънредна среща по спешност с началника на Генералния щаб.