Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 209

Огледах се раздразнено.

Имаше изложени още телевизори, настроени на същия канал, в една ниша в дъното на магазина. Бързо прекосих магазина, минах покрай записващи устройства за касети и дискове, стереоуредби и усилватели, и тъкмо когато стигнах до другия край, показваха част от пресконференцията за сливането на MCL с Абраксас, тази, на която камерата се придвижва по цялата зала от ляво надясно. Чаках, стомахът ми се свиваше, и само след няколко секунди… ето ме мен, на екрана, облечен с костюм, как преминавам от дясно наляво, с поглед в пространството. Лицето ми имаше странно празно изражение, което не си спомнях да съм забелязал, когато гледах кадрите за първи път…

Слушах репортажа, но почти не бях в състояние да го възприема. Тази нощ някой в Актиум — вероятно плешивият критик с прошарената брада — видял кадрите в новините и това опреснило паметта му. Разпознал Томас Коул, мъжа който седял срещу Донатела Алварес в ресторанта, и който по-късно разговарял с нея на рецепцията.

След като показаха пресконференцията, те се прехвърлиха на един репортер, застанал пред „Божествения“. „Следвайки тази нова улика — казваше репортерът, — полицията пристига в апартамента на Еди Спинола тук в Уест Сайд, за да го разпитат, но вместо него намират в апартамента тялото на неизвестен мъж, за който се предполага, че е член на руска криминална организация. Този мъж очевидно е бил наръган с нож, което означава, че Еди Спинола… “ — те показаха отново кадрите от пресконференцията — ,….в момента се издирва от полицията за разпит във връзка с две високопрофилни убийства… “

Обърнах се и бързо се върнах в другия край на магазина, избягвайки контакт с очи с хората наоколо. Излязох на тротоара и свърнах надясно. Докато минавах покрай витрината, бях наясно, че множеството екрани в магазина отново показват кадрите от пресконференцията.

На път към колата спрях в една аптека и купих голяма опаковка парацетамол. После спрях в един магазин за алкохол и купих две бутилки Джак Даниелс.

След като направих това, излязох отново на пътя, все още в посока север, и напуснах Олбъни възможно най-бързо.

ИЗБЯГВАХ МЕЖДУЩАТСКИТЕ магистрали и търсех второкласни пътища, които минаваха през Шенектади и Саратога Спрингс, откъдето се отправих нагоре към Адирондакс. Взех произволен кръгов маршрут към Шрун лейк, незабелязващ естествената красота навсякъде около мен, вместо това в главата ми гъмжеше безкрайна поредица от изкривени образи. Кръжах около Върмонт, все още по второкласни пътища и се насочвах нагоре, минавайки през Въргънс и Бърлингтън, към Морисвил и Бартън.