Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 12

3

ВЪН НА УЛИЦАТА беше станало значително по-хладно. Беше и забележимо по-тъмно, макар че това искрящо трето измерение на нощния град току-що бе започнало да проблясва и да се фокусира навсякъде около мен. Трафикът също бе видимо по-натоварен — типично за късния следобед на Шесто Авеню, с плътния поток от коли, таксита и автобуси, които се изнизваха от центъра на града откъм Уест вилидж. Беше настъпил също часът за евакуация на офисите, хората бяха изморени, раздразнителни, забързани, припряни, припкаха нагоре-надолу по стъпалата на спирките за метрото.

Това, което наистина забелязах, обаче, докато се промъквах през трафика нагоре към Десета улица, беше колко бързо хапчето на Върнън — каквото и да беше то — бе започнало да действа.

Усетих нещо странно почти с излизането от бара. Възприятията ми се бяха променили, едва забележимо, но докато извървях петте пресечки до Авеню А, усещането се засили, изведнъж вниманието ми започна да се фокусира с невероятна яснота върху всичко около мен — забелязах как светлините се сменят през минута, как трафикът се влачи от лявата ми страна, как хората, движещи се срещу мен, се приближават и бързо ме отминават. Забелязвах дрехите им, долавях откъслечни разговори, виждах лицата им. Всичко рефлектираше в съзнанието ми, но не по някакъв приповдигнат, предизвикан от дрогата начин. Точно обратното, всичко изглеждаше съвсем реално и след известно време — може би само след две-три пресечки — имах чувството, че съм бягал, или тренирал, че съм се напрягал до някакъв, стигащ до екстаз физически предел. В същото време обаче знаех, че това, което изпитвам, не е реално, ако бях тичал, щях да съм останал без дъх, щях да съм се облегнал на някоя стена с разтуптяно сърце и едва дишайки щях да моля някой да повика линейка. Бягане? Кога за последен път съм бягал? Не мисля, че съм пробягал каквото и да е разстояние през последните петнайсет години, все не ми се удаваше възможност, въпреки това точно така се чувствах в момента — без замайване в главата, бучене в ушите, изтръпване на крайниците, сърцебиене или параноя и без някакво особено усещане за удоволствие, аз просто се чувствах добре и с много бистър ум. Положително не от двете уискита и изпушените три-четири цигари или сандвича със сирене и пържените картофи на обяд в местната закусвалня — да не говорим за другите нездрави навици, които имах, навици, които проблясваха назад в миналото на живота ми като омазнено тесте карти.

И изведнъж само за колко, осем, десет минути, станах здрав като канара?

Не ми се вярва.

Истина е, че реагирам много бързо на медикаменти — включително на ежедневните лекарства, които вземам, независимо дали е аспирин, парацетамол или нещо друго, изпитвам пълното му действие. Например, ако в упътването пише „може да предизвика сънливост“, това обикновено означава, че ще потъна в подобие на лека кома. Дори в колежа винаги пръв изпитвах ефекта от халюциногените, винаги пръв усещах тези начални, едва доловими леки промени в цвят и консистенция. Но пак да кажа, това сега беше различно, беше бърза химична реакция, отличаваща се от всичко, изпитвано от мен до този момент.