Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 117

Това ми създаваше странно усещане, да видя името си отпечатано във вестник, при това в раздела за бизнес. Беше даже още по-странно, че е в раздела за бизнес на Ню Йорк Поуст. Погледнах трафика на Второ Авеню.

Не знаех какво означава това — как ще се отрази на личния ми живот, във взаимоотношенията ми с Ван Лун, или нещо друго — но в едно бях сигурен — не ми харесваше.

ТАКСИТО СПРЯ ПРЕД ЖИЛИЩЕТО МИ на Десета улица. Бях толкова разстроен от статията в Поуст, че след като платих на шофьора и излязох навън, не забелязах малката група, както скоро щях да разбера, от фотографи и репортери, струпана на тротоара. Те не ме познаваха, не знаеха как изглеждам, вероятно знаеха само къде живея — но когато слязох от таксито и застанах там, втренчен в тях, невярвайки на очите си, трябва да е станало очевидно кой съм. Имаше един кратък момент затишие преди да се задейства машината, две секунди забавяне най-много, след което се чуваше само: Еди! Еди! Тук! Тук! Щрак! Момент! Щрак! Наведох глава, извадих ключа си и си запробивах път напред. Кога ще се върнеш пак в Лафайет, Еди? Погледни насам, Еди! Каква е тайната ти, Еди? Успях да вляза през вратата и да я затворя след себе си. Втурнах се нагоре по стълбите, влязох в апартамента и отидох право до прозореца. Те все още бяха долу, около пет души, скупчени около вратата на сградата. Дали беше в резултат на историята в Поуст? Всички искаха да научат нещо за човека, който беше надхитрил пазарите. Мистериозният брокер? Е, ако това беше новината, помислих си аз, то означава просто, че никой не подозира в мен Томас Коул, човека, когото полицията така много искаше да разпита във връзка със случая Донатела Алварес.

Обърнах се с лице към стаята.

Червената лампичка на телефонния секретар мигаше. Отидох до телефона, много изморен, и натиснах бутона.

Седем съобщения.

Седнах на дивана и започнах да слушам. Джей Золо отново ме молеше да се свържа с него. Баща ми, много объркан, искаше да знае дали съм видял това нещо във вестника. Генади, ядосан, заявяваше, че ако му играя някакви номера, ще ми отреже главата и то с ножа за хляб. Арти Мелцер, изпълнен с дружелюбност, ме канеше на обяд. Мери Стърн, която казваше, че би било много по-лесно, ако просто бях разговарял с нея. Някаква компания за набиране на кадри ми предлагаше мениджърска длъжност в голяма брокерска къща. Някой от офиса на Дейвид Летерман — координатор — казваше, че ако съм съгласен, мога да участвам в шоуто още тази вечер.

Строполих се на дивана и се загледах в тавана. Трябваше да запазя спокойствие. Определено не бях искал нито грам от това внимание или напрежение, но ако възнамерявах да мина през него и да оцелея, наистина трябваше да запазя самообладание. Изтърколих се от дивана, станах и отидох в спалнята, за да си легна като хората. Може би, ако просто успея да поспя час-два този следобед, ще бъда в състояние да разсъждавам по-ясно. Но в момента, в който легнах на леглото и се изпънах, разбрах че няма да мога да заспя. Бях силно разсънен и умът ми препускаше бясно.