Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 116
Алан Глинн
Разгърнах
Стомахът ми започна да се бунтува.
Не можех да повярвам, че не се е отказала и е написала нещо за мен, особено след начина, по който бях разговарял с нея по телефона — но в такъв случай може би тъкмо
Започнах да чета.
Нещо необикновено се случва в една от брокерските къщи за еднодневни търгове на Броудстрийт. В зала с петдесет терминала и също толкова бейзболни шапки, играчите на пазара с нокти и зъби си проправят път към маргиналните печалби — една осма точка тук, една шестнайсетинка там. Това е тежък труд в Лафайет и атмосферата е неоспоримо напрегната.
Моето име се появяваше във втория параграф.
Миналата седмица обаче, всичко това се промени, след като новото момче в квартала, Еди Спинола, се появи направо от улицата, откри сметка и веднага се впусна в агресивно лудо предварително купуване на акции, което остави опитните брокери на арената на Лафайет направо без дъх — накара ги да се нахвърлят на клавиатурите си, следвайки неговите стъпки, в резултат на което реализираха печалби, нечувани в света на еднодневното търгуване с акции. Но вижте това — неоспоримият до края на първата седмица Цар Плъх, мистериозният брокер Еди Спинола повече не се е появил…
Не можех да повярвам. Прескочих останалата част от параграфа.
…отказва да говори… необщителен с колегите си брокери… некомуникативен… уклончив, изплъзващ се… никой не го е виждал от дни…
Статията продължаваше с предположения кой съм и какви са плановете ми и включваше различни мнения, едно от които беше на объркания Джей Золо. Една табличка встрани показваше подробно какви акции съм търгувал и как различните редовни брокери в Лафайет са се облагодетелствали от това — един беше спечелил достатъчно, за да плати началната вноска за апартамент, друг си беше направил час за дългоотлагана стоматологична операция, трети наваксваше с изостанали месечни издръжки към бившата си съпруга.