Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 7

Гласът й прозвуча триумфиращо:

— Струва ми се, че току-що ги открих.

В пещерата имаше петима души. Бързо се изясни, че не са били убити от падналите скали блокирали входа; от почти мумифицирания вид на телата можеше да се заключи, че най-вероятната причина за смъртта е бил студът на Хималаите, консервирал и изсушил жертвите. Докато другите членове на експедицията изследваха останалата част от пещерата, семейство Уайлд насочи вниманието си към обитателите й.

— Сигурно времето се е развалило — предположи Хенри, когато приклекна да огледа телата на светлината на фенерчето, — и са дошли тук за подслон… за да не излязат никога повече.

— Като измръзнеш до смърт, няма начин да ти се иска да вървиш — поклати глава Лора.

Един от тибетските водачи, Сонам, им извика от дълбочината на коридора.

— Професор Уайлд! Тук има нещо!

Хенри и Лора оставиха телата и тръгнаха навътре. Както Лора бе предположила, коридорът бе прокопан в скалата от човешка ръка. Трийсетина стъпки напред светлините от фенерчетата на другите членове на експедицията осветяваха намиращото се в дъното.

Беше храм. А може би гробница.

Джак вече разглеждаше онова, което по всяка вероятност представляваше олтар в центъра на правоъгълна камера.

— Не е тибетско — обяви той при влизането на Хенри. — Тези надписи… струва ми се, че са глозелски, или някаква тяхна разновидност.

— Глозелски? — вдигна вежди Хенри. В гласа му се долавяха изненада и възхищение. — Винаги съм казвал, че има силна вероятност това да е атлантски език!

— Доста се изхвърляш — отбеляза Лора.

Тя освети стените. От пода до тавана се издигаха дялани колони — ъгловати, почти агресивни в чистата си функционалност. На нацистите сигурно би им харесало, помисли си тя. Архитектурата би могла да е дело на Алберт Шпеер.

Между колоните имаше барелефи, представящи човешки фигури. Хенри се приближи до най-голямата. Макар композицията на барелефа да му бе непозната — толкова силно стилизирана, колкото и останалата част на камерата, — той разбра мигновено кой е изобразен.

— Посейдон… — прошепна той.

Лора се доближи до него.

— Господи, това наистина е Посейдон! — Образът на бога се различаваше от традиционната гръцка интерпретация, но нямаше грешка — дясната ръка на Посейдон държеше тризъбец.

— Е — каза Джак, — господин Фрост определено ще е доволен, че тази експедиция се оказа успеш…

— По дяволите Фрост — изсумтя Лора, — това е наше откритие. Единственото, което той направи, е, че помогна с финансирането.

— Хайде, хайде. — Хенри шеговито я потупа по рамото. — Дължим му поне това, че не трябваше да избираме дали дъщеря ни да прекъсне следването си в колежа, или да си продадем колата! — Той се огледа. — Сонам, има ли нещо друго? Още някакви помещения или коридори?

— Не — отвърна тибетецът. — Тук свършва.

— О! — разочаровано въздъхна Лора. — Това е всичко? А бях сигурна, че ще има повече…

— Може наистина да има повече — увери я Хенри. — Може да има и други гробници по терасата. Ще продължим да оглеждаме.