Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 9

Лора също се наведе и дъхът й мигновено се кондензира върху студената повърхност.

— Дали е това, което си мисля?

— Така изглежда. Мили боже! Не мога да повярвам. Няма начин това да е просто обикновен бронз. А не е и злато. Различно е… Господи… Излиза, че нацистите всъщност са намерили предмет, изработен от орейхалк, точно както пише Платон! Истински, действителен атлантски артефакт! И е станало преди петдесет години…

— Трябва да се извиниш на Нина, когато се приберем — отправи му тържествуващо саркастична забележка Лора. — Тя винаги е вярвала, че парчето, което някога откри в Мароко, е орейхалк.

— Да, ще го направя… — Хенри внимателно вдигна предмета. Долната страна, забеляза той, не беше равна — имаше кръгообразни изпъкналости в правилно оформения край. На същото място върху горната страна личеше малък жлеб под ъгъл от четиридесет и пет градуса. — Според мен това чудо е част от нещо по-голямо — изсумтя той. — Изглежда е било предвидено да виси от нещо.

— Или да се върти около нещо — предположи Лора. — Като рамо на махало.

Хенри прокара пръст по издълбаната стрела.

— Стрелка?

— Какви са тези отпечатъци? — намеси се Джак. По дължината на предмета минаваше тънка линия със същите неясни символи, издълбани в метала от всяка страна. Серия от малки точки, подредени в групи от по осем. Личаха също…

— Още глозелски букви — промърмори Хенри. — Но не съвсем същите като онези в гробницата. Вижте, някои от тях приличат досущ на йероглифи. — Той ги сравни с копията, получени чрез триене. Бяха от същия вид. — Все по-любопитно и по-любопитно…

— Какво ли означават? — прошепна Лора.

— Нямам представа. Не е точно езикът, който говоря свободно. Е, поне засега. — Той се прокашля скромно. — Изглеждат сякаш са добавяни, след като това е било направено. Надписването е малко по-грубо от стрелата. — Той се обърна към мистериозния предмет в кадифето. — Дори само това оправдава идването ни тук! — Изправи се и нададе триумфиращ вик, след което прегърна Лора. — Направихме го! Наистина намерихме доказателство, че Атлантида не е била само мит!

Тя го целуна.

— Сега остава да намерим самата Атлантида, нали?

— Е, стъпка по стъпка.

От вътрешността на пещерата се чу вик, който привлече вниманието им.

— Професоре, тук има нещо! — Беше Сонам.

Като оставиха предмета на пода, Хенри и Лора забързаха към тибетеца.

— Погледнете. — Мъжът беше осветил стената на гробницата. — Помислих, че е само пукнатина в скалата, но после ми хрумна нещо. — Той свали ръкавицата си, пъхна върха на малкия си пръст във вертикалната пукнатина и бавно го прокара нагоре. — По цялата си дължина е еднакво широка. Има и още една, точно като тази тук. — Тибетецът посочи едно място в стената на около три метра.

— Врата? — вдигна вежди Лора.

Хенри проследи движението на пукнатината нагоре с фенерчето си, за да открие едва видима линия, минаваща хоризонтално на около два метра отгоре.

— Голяма врата. Джак трябва да я види. — Той повиши глас: — Джак? Джак! — Не му отвърна никой, освен ехото. — Къде изчезна този човек?