Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 5

— Иди и кажи на водачите да разпънат палатките, преди времето да се е развалило — каза Хенри. Пътеката свършваше тук; над терасата скалното лице бе достатъчно стръмно, за да изисква съответни катерачески принадлежности. Това не беше проблем, тъй като имаха необходимата екипировка. Но ако документите на Аненербе бяха точни, нямаше да имат нужда от тях…

Лора предаде на тибетците инструкциите на Хенри и се върна при него.

— Какво се каниш да правиш?

— Имам намерение да хвърля един поглед наоколо. Ако изобщо съществуват някакви входове, които да водят към пещери, вече няма да е особено трудно да се намерят.

Лора вдигна вежди, весели искрици припламнаха в зелените й очи.

— Опитваш се да се измъкнеш от разпъването на палатките, а?

— Хей, за това им плащаме! — Той се обърна към мъжа, който седеше сам на една скала наблизо. — А ти, Джак? Идваш ли?

Третият американец от групата вдигна примижали очи от вътрешността на качулката си.

— Дай ми да си поема дъх, Хенри! Струва ми се, че ще изчакам тук, ще сложа да се свари кафе.

— Не можеш да се откажеш от навика си да пиеш кафе дори в Тибет, а? — Двамата съпрузи подигравателно извъртяха очи, когато тръгнаха нагоре по склона, оставяйки Джак сам. — През всичките тези години не спираше да ни повтаря, че сме луди да търсим Атлантида и когато най-накрая се появи сериозно доказателство, той започна да ни моли да дойде заедно с нас… А в момента, когато сме на самия праг, решава да си почине и да пие кафе! — поклати глава Хенри. — Странен тип.

— Да бе. А ние не сме странни, че прекарахме последните двайсет години да търчим по света в търсене на легенди.

— Е, няма да сме единствените откачени търсачи на Атлантида, нали? Но като я открием, ще сме най-прочутите археолози, след…

— Индиана Джоунс?

Хенри се ухили.

— Щях да кажа Хайнрих Шлиман, но и така става. Мислиш ли, че ще ми отива меката му шапка?

Лора го огледа преценяващо от главата до петите.

— Мисля, че изглеждаш добре, както и да си облечен. Или необлечен.

— Дръж се прилично, палавнице. Изчакай само да отидем някъде, където има централно отопление. Или поне огън с големи цепеници.

— Ще ти го напомня. А колкото до огъня — с цепеници е много по-романтично. — Те продължиха да се изкачват, снегът скърцаше под краката им.

След няколко минути Хенри спря, вперил очи в скалата.

— Какво има?

— Този пласт… — Той посочи. — Преди цяла вечност огромните сили предизвикали издигането на Хималаите на мястото, където индийските и азиатските тектонични плочи се сблъскали, като нагънали самите скали и усукали слоевете, така че те тръгнали почти вертикално, вместо хоризонтално.

— И какво?

— Ако преместим онези камъни — Хенри показа една купчина, — мисля, че ще открием вход.

Лора погледна зад раменете му и забеляза пролука съвършена тъмнина в гънката на скалата.

— Мислиш ли, че е достатъчно голяма да се влезе?

— Сега ще разберем! — Той бутна най-горния камък. Сняг и камъчета се разлетяха от него, когато го хвърли настрани. Тъмният процеп се увеличи. — Дай ми ръка!