Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 44

— С удоволствие. Е, Фейлак, какво искаш да правиш с тях?

— Блондинката и руснака — вземам ги със себе си.

Махджад хвърли похотлив поглед на Кари, която му отвърна с леденостудено изражение.

— Не знам за него, но определено съм наясно тя за какво ти е.

— Не е това. Въпреки че… — Хаджар се замисли, после отново се разсмя. — Колкото до другите, изобщо не ме интересуват. Стига да не се влачат подире ми.

— Няма проблем. Министерството на културата е уведомено, че група чужденци се опитват да откраднат наши съкровища. Ще им дадат най-малко двайсет години затвор — ако доживеят до процес.

— Оставям ги на теб. — Хаджар изщрака с пръсти към бодигардовете си. — Закопчайте ги в белезници — заповяда той, сочейки Кари и Волгин.

— Къде я водите? — извика Чейс, но един от войниците замахна и го удари с приклада по гърба.

— Вкъщи. Не се тревожи, нищо няма да й се случи. Стига баща й да прояви готовност за сътрудничество.

— Имате намерение да искате откуп за мен? — попита Кари ужасено. Един от бодигардовете издърпа ръцете й назад и й щракна белезници на китките.

— Смятам, че ще е честно да получа още десет милиона долара, а вие? — обърна се Хаджар към Чейс, като я игнорира. — Ако аз имах такава красива дъщеря, щях да си помисля, че е изгодно. — Той понижи глас и продължи с по-заплашителен тон: — За да съм сигурен, че ще си остане красива.

— Само да си посмял да й сториш нещо — изръмжа Чейс, — ще те убия.

— Това ли е най-добрата заплаха, която можа да измислиш? — подигра му се иранецът.

— Щом настояваш.

Хаджар сви рамене.

— Ами хубаво. Ще му мисля затова… след двайсет години.

— Господин Чейс — бързо изрече Кари, докато бодигардовете изблъскваха нея и Волгин навън, — помнете за какво бяхте нает. Пазете д-р Уайлд. Това е главният ви приоритет.

— Но…

— Разбрахте ли?

Чейс кимна неохотно.

— Да.

— Добре. — Кари насочи вниманието си към хеликоптера, след това обърна очи към Хаджар. — Разполагате само с пет седалки, а ние сме шестима.

— Вие може да седнете в скута на Волгин — рече Хаджар с похотлива усмивка. — Той заслужава едно последно удоволствие… преди да го изпратя отново при Куобрас.

Кръвта се отдръпна от лицето на руснака.

— Какво? Не! Не, Фейлак, двамата с теб имахме споразумение!

— Сигурен съм, че Куобрас ще предложи по-добро споразумение. Защо да се задоволявам с три милиона, след като мога да получа всичките десет милиона и да накарам Куобрас да ми плати още, за да върна теб и артефакта обратно при него?

— Не! — изкрещя Волгин. Въпреки че ръцете му бяха оковани зад гърба, той се хвърли срещу бодигарда, който го държеше и онзи загуби равновесие.

Другият пазач се завъртя, пусна ръката на Кари, когато Волгин му изпрати силен ритник в стомаха; след това го блъсна и се затича тромаво към къщата. Войниците се съвзеха от изненадата и вдигнаха оръжия.

— Не стреляйте! — извика Хаджар. Махджад го погледна стреснат, след което бързо повтори заповедта.

Войниците спряха за миг, разпънати между тренирания си инстинкт и заповедта на командира.