Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 46

Нина…

Войникът, който я беше нападнал, се прикриваше зад нея.

Не можеше да рискува и да стреля. Пък и имаше само няколко патрона.

Мислите му препускаха трескаво в търсене на решение.

Нина беше в относителна безопасност в момента, макар и пленена, но това нямаше да трае дълго, след като на някой от иранците му хрумнеше идеята да я използва като заложник, принуждавайки го да капитулира. Хаджар и капитан Махджад говореха английски и бяха чули нарежданията на Кари да защитава Нина с цената на всичко…

А за да я защити точно сега, означаваше, че трябва да я изостави.

Той стисна своя G3 и се наведе под прикритието на димящия Ленд Роувър, докато се изтегли назад — след това изстреля останалите му патрони. Умишлено се целеше високо, за да не улучи никого — искаше само да ги накара да се наведат, да ги обърка, докато тича към високия склон и после се спуска към дъното на долината.

Зад него изтракаха затворите на пушките.

Един куршум изсвистя покрай главата му, достатъчно близко, за да накара сърцето му да се свие. Той скочи от склона и прелетя във въздуха, за да се приземи… върху вратата на Ленд Роувъра.

Тя лежеше сред прахоляк и камъчета; Чейс се залепи за нея като дете за летяща шейна.

Знаеше добре, че няма да стигне далеч — склонът беше прекалено каменист. Но пък и не му бе нужно. Просто се нуждаеше от малко преднина, преди иранците да дотичат и да открият огън по него.

Отпред се издигаше голям скален блок, стърчеше от склона като развален зъб. Чейс скочи отново, хвърляйки се странично; съприкосновението му със земята се оказа доста болезнено, когато вратата на джипа се разби в скалата и се смачка като мукава. Той се опита да използва краката си като спирачки, но се движеше прекалено бързо и се търкулна безпомощно по склона. Песъчинки и ситен чакъл се набиха в лицето му и го заслепиха.

Отгоре последва безредна стрелба.

Нещо го шибна. Не беше куршум, а жилава трева и бодливи храсти. Това означаваше, че е близо до дъното на долината. Но колко близо?

Насили очите си срещу смъдящия прахоляк… и видя групата да се спуска подире му.

С вик, повторен от околните възвишения. Чейс падна в празното пространство.

Един от войниците примига.

— Уха! Здравата ще се натресе.

Чужденецът беше скочил точно над входа на железопътния тунел и бе изчезнал от поглед.

— Ще си намери, каквото търси! — изръмжа мъжът. От специалните сили или не, едно падане от такава височина върху непрощаващата стомана и бетона на релсите щеше да изпочупи костите, или дори да убие всекиго.

Махджад тръгна към тях и погледна надолу. Лесно беше да се проследи пътят на англичанина надолу по следата от надигащия се прахоляк около тунела.

— Вземете въжетата — нареди той. — Искам трима да се спуснат долу и да го намерят. Ако е умрял, да занесат тялото му до гарата. Ако е жив… — По лицето му се изписа смесица от гняв и садистична радост — да го оставят на релсите.