Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 42

— Част от него. — Нина посочи няколко думи. — „От север“, „уста“, „река“. Бих казала, че тази черта тук — тя посочи маркировката по дължината на парчето, — е карта или някакъв ориентировъчен знак. За посоки.

Кари й се усмихна за миг, преди лицето й да придобие сериозно изражение.

— Това ми е достатъчно. Господин Хаджар, купуваме го.

— Прекрасно — каза мъжът и се усмихна, въпреки напиращата от цялото му същество алчност. — Какво ще кажете за привеждането на парите?

Кари направи знак на Нина да остави артефакта върху подноса, след което затвори куфарчето. Чейс го придърпа към себе си, докато Кари отваряше своето куфарче.

Нина почти очакваше да е пълно с банкноти, но вместо това видя електронно устройство с телефонни слушалки. Кари извади телефона и разгъна дебела антена, после натисна един бутон и сложи слушалките на ушите си.

— Трансфер — каза тя, когато някой отсреща отговори; след няколко секунди продължи; — Трансфер, номер на сметка 7571–1329 към сметка номер 6502–6809. Предварително наредена, код за потвърждение нула-едно-танго-фокстрот. Десет милиона щатски долара. — Тя направи пауза, заслушана напрегнато в повторението на думите й отсреща. — Да, потвърждавам. — Тя натисна с десния си палец тъмното екранче на устройството в куфарчето си, след което кимна на Хаджар.

— Трябва да използвам левия си палец — ухили се той мазно.

Кари изчака за потвърждение на отпечатъка от палеца му, след това кимна на Хаджар отново: иранецът изглеждаше необикновено доволен от себе си, когато се обърна към Волгин.

— Ето. Пенсионният ти фонд се увеличи със седем милиона долара.

— Удържаш си трийсет процента? — попита Чейс. — Мамка му! И продължаваш да твърдиш, че не си крадец?

Хаджар се намръщи, но не му каза нищо, вместо това се обърна пак към Кари.

— Остана само още едно нещо, госпожице Фрост…

— Знам — каза тя с намек за нетърпение, преди да върне отново вниманието си към телефона. — Готови за последна проверка за сигурност. — Тя хвърли към Нина разбиращ поглед, преди да заговори: — В храма поставили златни статуи: богът бил представен прав да кара колесница с шест крилати коня и темето му достигало до тавана.

Нина мигновено схвана, че това е пасаж от „Критий“, но не можеше да разбере защо Кари го цитира. Може би беше нещо като парола — но не бяха ли отпечатъкът от палеца й, както и всичките останали кодове, които бе дала, достатъчни, за да потвърдят нейната идентичност?

Каквато и да беше причината, това свърши работа.

— Благодаря — кимна норвежката, преди да затвори телефонната си антена. — Тя улови объркания поглед на Нина. — А това е система за гласово записване и анализ на стреса — обясни тя. — Последна предохранителна мярка. Ако гласът ми покаже, че съм стресирана, това ще означава, че съм под принуда и трансферът ще бъде отменен.

— Но всичко се оказа наред — ухили се Хаджар. — Благодаря, госпожице Фрост. — За един кратък миг очите му се присвиха срещу тавана. — Бизнесът ни приключи успешно. — Той се обърна да излезе…