Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 33

— Продавачът искаше само да имаме представа — обади се Кари. — Каза, че предната част на артефакта имала маркировки, които може би биха били от полза за нас. Но не ни позволи да ги видим, докато не се съгласим да му платим.

— Колко искаше? — попита Чейс.

— Десет милиона долара.

— Дяволски много.

— Може да струва дори много повече — каза Нина. Макар да знаеше, че там няма нищо, тя не се сдържа и протегна пръст да пипне. Върхът на нокътя й потъна в холограмата и част от образа изчезна на мястото, където пръстът й бе прекратил достъпа на лазерните лъчи, които го създаваха. — Това е орейхалк, нали?

— Така изглежда. — Фрост й показа малка стъклена чинийка, съдържаща късче метал със същия цвят. — Освен холограмата, той ни изпрати и проба. Твърди, че я е отрязал от артефакта. — Нина забеляза малка резка от едната страна на холограмата. — Пуснах металургичен тест. Става въпрос за златно-медна сплав, но с много необичайно ниво на въглерод и сяра, което обяснява цвета му.

— Пасва на теорията за вулканичния му произход.

— Да.

— Което съвпада с онова, което Платон казва за орейхалка в „Критий“! — Въодушевлението на Нина нарасна, когато тя осъзна изводите.

— Почакайте, какво значи това? — попита Чейс.

— Според Платон орейхалкът — един рядък метал — бил добиван в Атлантида — обясни Нина. — Но в периодичната таблица няма място за никакви непознати елементи, което означава, че той трябва да е сплав на други метали. Но сплавите не се добиват, те се правят — освен ако не са били формирани от някакви природни процеси. Вследствие на вулканичната активност залежите от злато и мед може да са се стопили и да са се слели в нова субстанция.

— Атлантите са използвали орейхалк за облицоването на крепостната си стена — каза Кари. — Смятали са го за почти толкова ценен, колкото златото, заради високото му златно съдържание, но предмет като този би се ценил не само заради благородните метали. Ако е автентичен, ще е първият истински атлантски артефакт, открит някога — доказателство, че Атлантида съществува.

Фрост кимна на Шенк, който включи осветлението. Холограмата избледня и илюзията за плътност изчезна.

— И къде е той в момента? У кого? — попита Нина.

— Продавачът се казва Юри Волгин — започна Фрост. — От хората на Куобрас. Както изглежда, Волгин иска да напусне Братството; иска също така достатъчно пари, за да скрие от Куобрас продаването на артефакта. Изпрати ни парчето от орейхалк и холограмата чрез посредник, един иранец — Фейлак Хаджар.

Нина се намръщи.

— Чувала съм името.

— Не съм изненадан. Продава антични персийски артефакти, които, предполагам, не са за продан.

— Крадец на гробници — каза тя с отвращение.

— Бил е такъв, макар да се съмнявам, че си е цапал ръцете от години. Забогатя, като продаваше национални съкровища на частни колекционери зад граница. Достатъчно могъщ е, за да може да си позволи да си купи имунитет от иранското правителство.

— Освен това е доносничил за конкурентите си — обади се Чейс, — отклонявал полицията от себе си, като я насочвал към тях. Не го познавам лично, но познавам хора, които са имали работа с него. Не е популярен тип, но щом продава това нещо, сигурно смята, че е автентично. Може да е гадняр, но се грижи за репутацията си.