Читать «Експедиция Атлантида» онлайн - страница 29

Изгледът не бе единственото впечатляващо нещо. Стаята представляваше съчетание на луксозен салон и картинна галерия. Скулптура на Хенри Мур, картина на Пикасо в ниша, грижливо заслонена от прякото слънце. Паул Клее… и няколко други, които не разпозна веднага, но бе сигурна, че са точно толкова ценни.

— Невероятна къща — произнесе тя, изпълнена с благоговение.

— Благодаря — произнесе непознат женски глас. Нина се обърна и видя да влиза висока и поразително красива блондинка; лъскавата й коса се сипеше по раменете. Изглеждаше приблизително на годините на Нина или малко по-млада, царственият начин, по който се държеше, не се връзваше със супермодерното й облекло — тясно бяло горнище с дължина над талията, разкриващо перфектно изваяна коремна мускулатура, и точно толкова впити черни кожени джинси и ботуши с високи токове. Тя се приближи и огледа Нина отгоре до долу, сякаш не напълно сигурна как да се държи с нея.

— Д-р Уайлд — каза Шенк, — това е Кари Фрост, дъщеря на господин Фрост.

— Приятно ми е да се запозная с вас. — Нина протегна ръка и двете жени се ръкуваха. Чейс, забеляза Нина с изумление, се опитваше да не проличи прекалено очебийно, че я разглежда.

— На мен също, д-р Уайлд — отвърна Кари. — Господин Чейс. Научих, че се е наложило да използват услугите ви в Ню Йорк.

— Да, може да се каже и така. Добре е, че ме наехте! — Той хвърли на Шенк самодоволен поглед и немецът се намръщи.

— Радвам се, че къщата ви харесва — обърна се Кари към Нина. — Аз съм я проектирала. Архитектурата е едно от моите… ами, бих казала хобита, но ще е неприлично. Имам степен по тази специалност. — Тя говореше съвършен английски с едва доловим намек за акцент.

— Красива е — кимна Нина.

— Благодаря. — Нина си помисли, че името на Кари й звучи познато, но не можа да си спомни откъде.

— А баща ви да е тук някъде? — попита Чейс, забил палци в джобовете на якето си.

Кари изглеждаше леко резервирана от тази фамилиарност.

— Не, в биолабораторията е. Ще ви заведа при него.

Нина изведнъж се сети.

— Извинете, че ви питам, но… не споменаха ли за вас по новините миналата година, че сте били в Африка? За медицинско подпомагане на населението в Етиопия?

— Да, аз бях — кимна Кари. — Помагах в организирането на помощите.

— Госпожица Фрост прави повече, не само помага — намеси се Шенк. — Тя отговаря за медицинските програми във фондация „Фрост“ в целия свят. Не мисля, че е останала страна, непосетена от нея през изминалите пет години.

— Работите по програма за изкореняване на болестите, нали? — попита Нина.

— Да. Фондация „Фрост“ прави каквото може за превръщането на света в по-добро място. Висока цел е, признавам, но съм сигурна, че можем да я постигнем.

— Вярвам, че можете — усмихна се Нина.

— Благодаря. — Кари посочи към вратата. — Какво ще кажете да ви заведа при баща ми?

Младата жена ги поведе по стълбите към голям гараж зад къщата. Нина бе смаяна от онова, което се намираше в него; пространството бе запълнено от скъпи спортни коли и мотоциклети, като се започне от старата класика и се стигне до най-последните италиански супер коли.